7.4.14

Огледало


Сякаш за първи път се виждах в огледалото.
Наложи ми се да се погледна.
И трябваше тихичко да си призная, че се обичам.
Различно е,
когато не очакваш обичането от друг,
и го казваш на себе си -
огледолото придобива друга форма.
Докосваш леко с ръка страните си,
и си казваш, че е време
да дадеш плът на себеусещанията си,
които те правят жива.
И за първи път откриваш,
че не е нужно постоянно да събираш образи, които
лъчите ти носят,
а е важно какво излъчваш и
показваш обичането си :))

4.4.14

В цвете...


Мисля, че трябва да се преродя.
Да изхвърля тази кожа, която нося,
напукала се от времето, посивяла,
която не ме събира и
се рони, когато се движа.
Като пролетен вишнев цвят,
знам, че мога през нея да прорасна
и целуна лъчите на слънцето, за които копнея.
Да, нужна ми е малко топлина,
но не защото я нямам,
напротив тази кал,
под тази черупка пламти,
но я спира това, че
вместо да се излее като лава
мечтае да приеме форма на цвете.
Нито един вишнев цвят
не би бил толкова красив без
мъничко вятър :)

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails