Баба ѝ знаела какво обича и всеки път, когато искала да я направи щастлива,
ѝ купувала от магазинчето за дранкулки...
пръстенче.
Разбира се, тези телени разкошотии бързо се губели, изкривявали, камъчетата им падали,
калинките се излющвали.
До един момент, когато баба ѝ подарила най-разкошното пръстенче за целия ли живот.
То било толкова хубаво, че дори възрастен оценявал красотата му.
С лилаво камъче, едно единствено, инкрустирано върху сребърна нежна халка, която не била
запълнена от метал, а представлявала най-фина мрежа. Отстрани на камъчето имало две листенца.
Тя носела пръстенчето един ден.
Може да е било и повече,
но определено ѝ се сторило толкова.
В играта на майки го отстъпила на момичето, с което играели, заедно с количката и куклата.
Трябвало спешно да изтича до вкъщи.
Когато се върнала обратно на детската площадка, не намерила момичето, само количката и куклата.
Пръстенчето го нямало, въпреки уверенията на момичето...
Любимият ми камък е аметист. Не случайно, нали :)Лилав. В съчетание със сребро. Не подминавам витрина с това съчетание до ден днешен... И все още не съм открила такава пленителна изработка!
Благодаря ти, бабо!
