Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

23.2.14

Разни други мисли


Не разбирам много от политика. По-скоро, умишлено не искам да разбирам много от политика. Не ми харесва. Има прекалено много манипулиране, а когато си искрен към себе си, не ти трябва време, за да усетиш това.
Светът се променя. Динамично, въпреки съпротивлението на навиците ни. Мисля, че още никой не знае накъде. Отминаващата криза за мен беше време, в което просто се размениха някои икономически неведоми за масите прослойки, като новите първенюта изтласкаха стерилния колониалист.
Всичко си е в реда на нещата. Един обществен строй заменя друг, както е било винаги досега в човешката история. Не съм сигурна, че все още знаем името на новия.
След разместванията на икономическите прослойки естествено идва ред на смяна на политическите фигури и клики, представляващи грохналия старец.
При подобни сцени винаги има кръв и точно това най-много не ми допада, тъй като си отиват хора, които могат да бъдат само образец за същността на човека. Жертвата им се забравя бързо и е повод новият октопод да се намести, за да смуче от същото, което се е хранил предшественика му - човешка плът.
Не знам дали да бъда оптимист или реалист за човешкото бъдеще, струва ми се бутафорно и загуба на време. Единственото, от което виждам смисъл, е да не забравяме да потупаме по рамото човека до нас, с който можем да посадим дърво и да се устремим в полет към звездите.
Всичко друго издава тежък дисонанс с онези лъчения, от които се е образувала материята и това, което я придружава.
В човешката история като никой друг път идва времето на кастите. Епицентловете, мисля, вече са известни. Не става въпрос за държави. Става въпрос за кръгове и периферии.
Ние си оставаме в пограничната зона.
И може би, именно това ни е спасението. Отново.

18.2.14

Отдаденост



 
Ще станат вече толкова години...
Но все още всяка нощ
към теб пътувам,
прекосявайки гъсто море от слънчеви слънчогледи...
Разпервам криле веднага щом мога,
за да стигна до теб.
Тихо кацам на перваза до прозореца ти и
стъпвайки на нозе
се превръщам в онази самодива,
която отново в сумрака безспокои съня ти.
Твоите устни тихо шептят в отговор на моите ласки.

Всеки път нощта не ми стига
и ми коства част от сърцето,
за да си тръгна
точно когато светлината
започва да играе върху клепачите ти.
Тихо простенваш в сладък унес,
който чувам вече разперила свойте криле,
бързаща да прекоси поле от унили слънчогледи,
за да навлече своя работен костюм...
Птиците, Слънце, имат своя особеност,
остават, щом протегнеш ръка...

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails