До мен

Не би ли искал да надникнеш в дома ми?

Да познаеш кое е любимото ми място във него.

Вероятно ще видиш чашата,

От която ежедневно отпивам кафе

И повърхностите, на които най-често времето си отдавам.

Не би ли искал да влезеш в дома ми?

Тихо стъпвайки по боси крака

Очите ти вероятно веднага

Ще хванат небесната синева.

Не би ли искал да слееш своя поглед

Във нея

Устремен във върховете напред,

Където се крие величествената Рила.

Не би ли искал да се подпреш пред терасата

И спреш ласкаво очи

В стара керамика

В тюркоазено-жълто,

Изпочупена от слънцето 

И пътя до мен...

Не би ли искал да се приютиш в мен,

Макар и за мъничко

Преди да се върнеш надолу по стълбите...

Копнеж

Много исках да те имам в живота си.

Изморени да се отбием в сладкарница

Да ми поръчаш от онази шоколадова торта, която обичам

С шоколад и сметана

И прокраднал се вкус на пресни череши.

Представям си как се топи във устата

И с теб говорим между усмивките

С горещо горчиво кафе.

Не е нужно да си казваме, че се обичаме,

Когато вътреният часовник за време е спрял.

Днес те рисувам наум.

Не зная какви са косите ти,

Нито пък очите,

Но ще те позная по усмивката

И подадената към мене ръка.

Аз несъмнено ще искам да те прегърна

вечерта

Независимо колко силно е лятото.

Вътрешно вдигам чаша отлежал совиньон блан - 

Рядък е, ненужно остарял,

Изпотена е с малки капчици чашата,

Прилича на мен

Малко хладна на допир отвън

С вкус на екзотични плодове и цариградско грозде във гърлото.

Отпивам глътка за себе си,

За миг се охлаждат сетивата в небцето ми.

После ще продължа да рисувам

И лицето ти да извайвам

С думи от дълбокото

в сърцето ми...

Мъжът - ловец, мъжът - дом

Странно е поведението на мъжете, когато усетят, че една жена е сама.

И това обикновено са мъже със семейства или поне съпруга.

Привидно галантни са. Личи си когато те харесват. А в харесването се усеща вкус на любопитство.

Свободният мъж не гледа така свободната жена. Той се спуска към нея като към дивеч. Вниманието му е чувствително и нетрайно. При него няма дълбочина, нито игривост. Ергенлъкът по-скоро го е погубил, отколкото му е дал свобода.

Този първият е деликатен, но опасен в игрите. В присъствието на тялото му се усеща желание, желание, което вероятно е загубил към жена си, но обича. Към нея той е грижлив и отдаден. Към другата жена изпитва уважение и би могъл да е отдаден със страст. Мимолетно, защото изборът му вече е направен...

Напиши ми писмо

Напиши ми писмо.

Напиши ми писмо, но не на лист хартия.

Нито пък на екран.

Напиши ми писмо наум

Изрисувай го с думи

Научи цветове и ги приложи като щрихи.

Напиши ми писмо

И ми го изпрати по въздуха с дъх

Дошъл издълбоко от дробовете

Като тежка въздишка или вкус на тютюн.

Напиши ми писмо

С твоята длан по моята кожа.

Напиши ми писмо

С устни

По мен...

Докато все още усещам твоя парфюм.

Напиши ми писмо

Което да нося дори когато те няма до мен...

Отклик

Малко момиче плаче. Болката й се предава по въздуха от гласните струни и завладява околното пространство. Няма жива душа, която да не изпита състрадание. 

Тя плаче без свян, с пълно гърло, като аларма.

Заповядваща даже, протестираща дори срещу изненадата на неприятното.

Точно така.

Майка й я гушна и точно след минута гласът й е останал в друга вселена. 

Жалостта напълни очите ми, готови да заплачат.

Не съм сигурна дали заради нея или друго момиче.

Другото момиче, което бе научено идеално да мълчи...

Плодовете на скачащото момиче

Странно е. Толкова ме беше страх от този период, а го наближавам с усмивка.

Несъзнателно почти изчиствам всичко излишно.

Не се обръщам към миналото, нито го загърбвам.

Чувствам се като Икар, но крилете ми нито са залепени, нито невроден товар.

Невидими са, но чувствам мускулите, които свързват гръдния ми кош с тях.

От ядката под сърцето ми прокълна дърво.

Аз съм най-митичното създание в този свят!

алпЪ Барс

Станах.

Станах рано.

Обещаваше се плодоносен ден.

Бях отпочинала.

И лошите ефекти на жегата не ме държаха в нищото.

Трябваше да сглобя полилея - състои се от трийсетина лилави цветчета, които се завинтват на определено място. Задачата щеше да е лесна, ако болтчетата бяха достатъчно дълги, а гайките с правилна резба.

Изпуснах 3 цветчета.

Счупиха се 2.

За първи път от 8 години почистване на този полилей изпускам и чупя цветчета.

Наредила съм пюлилея пак естетично, въпреки липсата на вече десетина, останалите счупени по невнимание от диви мъже.

Прането е прибрано.

Започвам да готвя, защото малкият Барс трябва да има сила.

Малко след 8 е.

Той се събужда, споменавам за 2 страници четене и всичко полита с главата надолу - точно както в гнева си прави алпът Барс.

Ако се бях успала нищо от това нямаше да се случи...

Но това е логиката на беглеца.

А аз съм майката на алпа Барс,

викат ми Ума Кхан.

;)))))

☼☼

За Алцхаймер

Болест на Алцхаймер за мен е автоимунно заболяване на мозъка. Трябва нещо много сериозно да те мъчи, че клетките в него да включат на режим оцеляване, който да не се изключи и остане хроничен...

Причини като физически травми, инсулт и подобни са ясни.

Струва ми се, повече е свързано с личните грехове. Вероятно някъде има бекграунд на насилие.

Свързано е с наличие на някаква съвест, чувство на вина, съжаление...

Като продължение на мислите ми за психологическите фактори за деменция от по-рано... При такива теми, изследователският ми дух се събужда. Жалко, че нищо не мога да направя в насоката. Най-малкото вече оставащият отрязък живот няма да ми стигне...