Нямам търпение

Нямам търпение.

Нямам търпение да се разцъфнат люляците

Да заухае въздухът на пролет

Да съблека раменете си на слънце

И се радвам на хилядите въздушни протонни целувки.

Нямам търпение

Да се разцъфнат люляците

Да разпилея полите си на вятъра

И отново към теб да тръгна

Боса

С малко лак по ноктите.

Нямам търпение

Да помириша плътен букет люляци

Да заровя коси в аромата им

И гърдите ми да се напълнят с люлякова лила

за да издишам целия сън

застоял в костите ми през зимата.

Аз съм люляк

Който цъфти само напролет

През останалото време

Съм само жилав кислородоотдаващ храст през деня -

А нощем съм също толкова алчна и токсично жадна

като птиците,

Които се крият в дървото остреща ми.

Пия жасминов чай

И си представям,

че съм люляк...

В съзнанието ми изниква цвят

на гардения...

Молитва

Беден си, когато няма рамо,

на което да опреш чело, и да поплачеш.

Този свят не учи на прегръдки,

а можеше да простира платна.

Никой вече не запалва ничия свещ

Просто хиляди свещи си отиват,

Стопени от вятъра.

Въпреки това си длъжен

В себе си кремък да търсиш,

За да подадеш искра,

От която да племне огън,

С който да топлиш огнище,

В което да отглеждаш красива керамика.

Днес пиша писмо,

До Бога го адресирам,

Да ми прати човек,

Който да чувствам до своето рамо,

Докато вардя топло огнище

И рисувам с цветни бои.

Да бъде!

Амин