На изпроводяк

Вечер и нощем щурците се надпреварват в свирни. Сутрин - кукувици телеграфно предават информация от всички посоки. Наблизо за секунди се чува как кълвач забива клюна си в стара кора. Лястовиците вече млъкнаха, събраха се, преброиха се... Толкова много шумове. Само морето не чувам. Тихо е. Смълчано. Отстъпва на вятъра, заиграл се с листа и шума в короните на дърветата. Миг пауза: хем, ти се тръгва, хем, не ти се иска да пуснеш лятото. И с времето е така. Седи и чака. На изпроводяк.

Слънце

Прочетох книгите.

Детето се пооправи.

Времето е облачно.

Пореден ден.

Не е добре, когато си на почивка с дете, времето да е дъждовно.

Ако бях сама, дъждът нямаше да е пречка да разговарям с морето.

Даже море, дъжд и душа ще се блъскат и раждат в една мокра виелица...

Сушата сега ме изчегъртва до дъно, пласт след пласт, кора след кора.

Ръждясали и нови демони се обаждат и се кикотят над мен и моите съпротиви.

Смъртта ми говори на ушенце, а може би животът ми шушне.

Добавям си Ялом "преди да се научим да живеем с мъртвите, трябва да се научим да живеем с живите."

И въпреки всичко само един глагол излъчва най- дълбокия пласт ядка в мен. Обичам.

Прави ли ме това беззащитна и губеща?

Със сигурност, дефицитът не определя живота ми...

Цяла съм

Всичко е толкова различно.

Преди година четях ръкописа му.

Себе си усещах все така, като годината след раздялата с мъжа ми. 

Полужива, полу аз, полу цяла, полу майка, полу любовница...

Единствено работата ми ме правеше цяла и 98% мен.

Днес усещам морето.

Виждам хората.

Цяла майка съм. (Детето е с температура. За първи път на море боледува това дете и слънчевият сплит ми е на възел.)

Служителката е в отпуск. Въпреки че вчера обменихме думи с хората ми. Усещането ми с тях/към тях е различно.

Чувствам се пред някаква писта, от която ми предстои излитане, за което съм набрала вече скорост.

Тъжна съм.

И разочарована.

Но предимно тъжна.

Чувствам се така сякаш на рождения ми ден се обаждам на близките, просто защото иначе биха забранили да позвънят. Не това не е истина. Но е истина, че го правя за рождения ден на малкия ми син и познавам чувството.

Не можем да очакваме от другите да оценяват това, което обичаш ти. Това е цената, която плащаш, когато се откъсваш от типичната си среда...

По- истинска съм.

Била съм и друг път такава, много отдавна.

Имам още какво да добавя към себе си.

Лошото е, че рискът да остана без компания така е още по-голям, което ме ужасява, но си заслужава...

Детето спи. И единственият смисъл, който си заслужава да се старая, е да може да произнася неговото "Обичам те!"

Майките са къща!

Hurts

Не знам какво става с главата ми. Факт е, че чисто физически не се чувствах добре последните месец и половина два - жега ли е, кръвно ли е, смяна на магнитни полюси ли, един Господ знае.

Но ако трябва да не се чувствам добре, за да открия после нова способност - нека бъде.

За първи път чувам ясно думи и фрази на английски, точно в тази версия на тази песен и ако това за много хора не значи нищо, при моя слабо развит фонематично слух, който хич го няма през технически устройства - за мен наистина значи нещо:)

Hurts слушам редовно, докато работя - пасва ми на мозъчните вълни ;)

Последна задача

Ако замина някъде,

То ще е на север.

Не защото не обичам волността на лятото и шума на въздишащото от жега море.

Ако замина някъде,

Ще е далече на север,

Но е важно да има море,

Очите ми докато виждат

Да се радват на среброто по повърхността му,

Когато отразяват 

милувката за сбогом от слънцето.

Когато замина,

Ще е някъде на север,

Където денят ще бъде безкраен,

Така както е безкраен денят във душата ми,

Или пък, ще бъде безкрайна нощта,

Също като демоните, когато тършуват

За какво да се захванат със мене.

Когато замина на север,

В ръката ми ще има само още една ръка,

Която ще проводя

Там, където Бог място ѝ е отредил - 

Това е моята задача,

На Север да обичам.

Когато обичаш, даваш свобода и криле

Не знам за кое първо да ми се свива душата 

Към досегашното се добавя и ново 

Хем, хубаво, хем, те стяга за гърлото,

Хем, си удовлетворен, хем, някак времето бързо е прелетяло,

Просто се събуждаш един ден след 20 години 

И откриваш хем, си същия, хем, никак дори

в комбинация с множество бръчки като бразди и безмилостна гравитацията.

Усмихваш се, но и ти се плаче

Все някога в този живот идва година петица

Волна е, палава, своенравна и като всяка свобода е свързана със раздяла.

Важното е, че семенце си посял

Тогава, когато обичаш, не привързваш към себе си, а даваш криле

Кой е казал, че майките не порастват...

Даже най-коварното порастване е за мама

Когато обичаш даваш свобода 

И криле

Нищо, че в гнездото ти става студено.

Ревност

В класическия вид за първи път изпитах ревност на 16. С първата ми връзка с момче. Продължила точно 2 седмици. (Не е истина какви неща помни човек!) Вниманието към друго момиче, не демострирано директно, а уж приятелски споделено, и към второ, с което очевидно отиваха нагласени някъде скривайки се от мен, а аз случайно видях за късмет ;), сложи за мен много бързо картите на масата. При тази девойка четири-пет нямаше и често и се възхищавам. Но...

Но ревността, или обидата, или лъжата, целият този коктейл със страничния му ефект продължи 3 години.

Преди точно 30 години, вървейки по път, който виждам в момента, си казах, че това е най-глуповато чувство, което мога да изпитвам и се зарекох пред себе си повече никога да не ревнувам.

И, странното е, че не ревнувам. Освен в един случай, в който съм много чувствителна и тогава знам, че сама съм си виновна и доста съм изпуснала нещата, което се старая да не допускам. Не се касае за отношения между партньори.

Що се касае до партньорски отношения или от подобен характер - да, през всичките тези години се е случвало по-скоро да се подразня от някоя ситуация, но в повечето случаи съм приемала фактите, гледам, наблюдавам и си правя изводите, докато в един момент просто поставям точка.

Ревността е коварно чувство. Какво означава да ти се случи? Тогава, когато не е свързана с чувство за собственост (което няма да коментирам, колкото и да е масово проявено, защото най-сигурно може да ме "изгони" нещо от някого, ако се предяви подобно отношение към мен - нали, не причинявай другиму нещо, което не би искал да приложат върху теб: това е сигурен принцип, върху който тече животът ми) ревността обикновено означава две неща: несправедливост или непълноценност на връзката. В едното до голяма степен стои разминаване в ценностите, които очевидно не са изяснени в двойката, а в по-лошия случай е характеристика на личността, която при уточнени ценности, просто показва, че не струва, или пък някой не е преценил достатъчно себе си или е с ниска самооценка. Във втория случай, когато говорим за непълноценност, очевидно единият от партньорите създава умишлено или неволно условия другия да не се чувства добре във връзката, което в крайна сметка показва нейното ниско или негативно качество. Все пак човек трябва да е наясно с избора си и да знае какво би наранило другия, а когато държиш на някого не е проблем да спазиш тези граници, то си става естествено.

Да, спрях да ревнувам, и само ми се случва да се дразня - на лъжата, да речем, или на слабохарактерността. Тук нямам предвид "слабите ангели", а по-скоро неспособността да се защитиш и да сложиш на място индивиди, които умишлено целят да навредят или си "играят" без да им пука за другия/другите. Лично съм "спец" да поставям на място подобни индивиди от млада възраст - изключително се дразнех, когато уж приятели на приятелките ми се опитваха да ме "закачат". За мен лоялността и предаността стоят високо и изборът ми е бил предварително ясен по принципа по-горе в скобите.

А когато ставаш наблюдател на подобни "набези", е много важно да си развил достатъчно зрялост, и по-важното да усещаш доверие в партньора си - което имаш, когато сте уточнили ценностите си в началото и придържането към тях във връзката са били бетон.

Предателството може да се прощава, но не се забравя и това, което е по-важно, трудно се прощава на себе си, когато се случи да го извършиш. Наречете го старомодно, принципи, невъзможно, нереалистично и ще ви оборя - все пак личният опит е най-добрият учител и показател за истинската ни същност и избор на стил в живота, да речем. Тук същественото е да не изневеряваш на себе си в постъпките си и избора  на стил на живот - направиш ли го, се губиш, обезличаваш, пада ти стандарта на живот, "управлението на колата", качват ти се на главата...

Разбира се, този мой опит си има и негативна страна. Това, че нещата опираха до избор и разчитане на другия допринесе да не се изградят умения да отстоявам себе си във връзката - защото връзките се развиват според растежа на единия и другия в нея поотделно и общо в колаборация. От друга страна, това ме направи доста широкоскроенна по отношение на разнообразието връзки, които могат да съществуват, без да означава, че за себе си приемам всичко, разбира се. Така че, в края на краищата, дори и не съм сигурна колко за лошо и колко за добро остава този мой недостатък.

Едно мога да кажа - не ревнувайте, пазете се, по един или друг начин, от това разрушително чувство!

Успех! <3

Спиралата на живота

Странен ден е днес. Първо, боли ме глава. Отново. За поред ден. От месец и повече така.

Събудих се рано. Имаше ли пет? Което ми даде достатъчно светли часове време само за мен, спокойно да свърша неща, които оставям за перманентно после.

Денят е на сестра ми.

Поне пет пъти мислите ми се пресекоха с нея по непланирани пътища.

Много време мина.

Животът ми щеше да бъде в много аспекти различен, ако тя не си бе отишла.

Сега чертая проекции.

По-скоро отварям сетивата си да проследя проекции. От десетина дни се опитват да се върнат разни младежки влечения към минералотерапия, астрология, нумерология. Вероятно завършвам някакъв цикъл. Харесва ми този начин на почивка - в него има всичко: цифри, цветове, елементи, линии, стълбища, фигури, образи, абстрактно мислене, аналичност, логика, дори музика... Като 3D пъзел е, като разчитане на програма. Човек трябва да използва третото си око като го носи, нали, и не допуска блокажи ;) Наречете го 6 чувство - няма значение, от време на време трябва да се откъснеш от времето сега.

Главата ме отпусна.

Вчера толкова спонтанно си заложих карти на живота за след година. Прекрасно е да знаеш какво искаш да правиш. За първи път залагам на развитието на удоволствието, в комбинация с развиване на сетива, умения и потапяне в нови светове.

Пожелавам си да бъде!

Никога не забравяйте, че в най-тъжните ни моменти да проявим гъвкавост на мисленето е най-сериозната ни застраховка за щастие.

Вярвам, че след това всичко ще се нареди от само себе си :)

Залагайте си цели,

За себе си,

Лични!

Любовта ще я търся после.

Всъщност, дори няма да я чакам.

Ако кацне, кацне.

Ако не, сърцето ми е шестица.

☼

Хапче за кръвно

Лято е. А се оказва, че вдигам кръвно. При това при режим, който е далеч от натоварванията, с които се справям. Казвам си, да, годините не прощават. Правя отправка от събития преди 4 1/2 години, когато за първи път се хванах, че правя нещо като хипертонични кризи. Дали защото беше свързано с дентална манипулация и упойка или не и временния им характер не знам, но след като си казах, че е твърде рано "да издавам багажа" си наложих на ум друг вътрешен режим. Намалих темпото, вътрешното, защото резултатът не се промени, даже напротив имах по-добра за себе си добавена стойност - изпитвах повече удовлетворение и от работата, и от живота.

Да задържиш кръвното в норма при индикации за проблем и наследствен фактор, при постоянен стрес, чието решаване не зависи от теб - струва ми се е постижение. И това ме прави доволна. Не съм човек, който смята, че решението е хапчето - не, хапчето е само помощно средство тогава, когато собствените ресурси за справяне на даден здравословен проблем не стигат или са във времеви дефицит. 

Вероятно, от един момент ще се наложи да премина на терапия. Макар че знам, как нещата могат да се променят за кратко в добра посока, без да е нужно да стигам до нея за още няколко години, но в момента съм безсилна да подредя рисковите фактори в изгодна за мен конфигурация, така че ще се наложи да я приема с цел профилактика на нещо далеч по-сериозно и задържане на младостта и здравето за по-дълго ;) После ще видим дали няма да ѝ забъркам алтернативен вариант.

Животът ни през целия ни път ни учи, че не събитията трябва да са тези, които ни управляват, а ние да управляваме съществуването си според околните условия  - същото е като с управлението на автомобил: караме на шосе, но не караме просто както движението ни "тика", а преценявайки действията си според пътната обстановка. Инертността е страхотен унищожител.

Това, което със сигурност мога да потвърдя като антидот на високо кръвно е, че спортуването и времето за някаква форма на медитиране вършат чудеса с организма ни; после, малко по-малкото количество храна е свързано с повече здраве - особено имайки предвид, че храната днес внася повече вредни, отколкото полезни вещества; не е нужно да работиш на ускорен режим непрекъснато - крайната цена е същата, а вредните странични ефекти от бързите обороти са повече; удоволствието е балсам за здравето - това е времето за любими дейности: разходка, книга, филм, музика, дори да се облечеш хубаво без повод, да се нагримираш или вържеш косата по-различно... дай, Боже, за възможност и за други дейности, които умът ми е набелязал; важна част е дистанцията от токсични хора или най-малкото промяна на комуникацията с тях така, че да не дава разход в нездраве; времето за обичане понижава кръвното; домашният любимец също. Епизодичната премерената доза "мързел" също е лечебна - толкова, колкото да те отпусне, зареди, но до границата, която да можеш да се събереш и не загубиш желание за всичко - проблем, от който страда голяма част от населението днес...

И, не забравяйте да се смеете! Смехът лекува и държи младостта!

Невинна нежност

Звездата спи.

Тоест детето.

Но има странното поведение на сън, като усети широко легло, да заеме поза на звезда, разхвърляйки крайници настрани.

Коремът обикновено е гол, и диша.

Главата винаги малко настрани, сякаш галопира в среднощно небе, гонейки комети, качил се на някакви летящи ботуши.

Лицето е най-красивото. Най-красивото и спокойно лице.

Виждам дишането му.

По повдиганията на коремната стена и днес по сънната артерия - защото слънцето се е прокраднало през прозореца и е осветило точно тази част на врата му, където се отразява пулсирането на сърцето от кръвта.

Още малко и детето ще започне да се превръща в мъж.

Сега все още е невинна нежност, в малко по-голям размер 

:)

Белези. Незрялост

На бюрото ми, на лавицата срещу челото ми, стоят ветрилото и мехлемът, който приготвих за него още след последната ни среща, за да са под ръка за следващата и просто ги грабна.

Само че такава среща няма да има...

За първи път имам толкова категорични усещания за липса на контакт с него при всичките ми люти, спокойни или мъдри закани за раздяла. А за такава, аргументи бол, но сърцето си знае неговото, нали...

Първо, сякаш може да се говори за раздяла при положение, че връзка не е имало?! Добре, нека говорим за прекъсване на вижданията, но независимо, че обвързване не е имало, което е повече от факт, виждания в продължение на близо две години са си връзка - просто връзките и отношенията имат различни категории... ;)

В случая вероятно направих грешка, защото се обвързах емоционално. Но след цяла ера, в която не съм изпитвала емоционална връзка с другия, появата на такива усещания ми дойдоха като летен дъжд, важното беше да се почувствам жива.

За мен е важно да има емоционална връзка, когато става въпрос за интимни отношения - така разбирам живота, иначе се отива в една плоскост, която бих определила като ничия, твърде предметна, потна, ограничена и бездетна... С една дума - инфантилна и незряла.

Преди две години, когато склоних най-сетне да потърся човек за връзка, защото - по дяволите - все още съм достатъчно млада, за да се отнасям към себе си като вдовица - и след 3 години раздяла от предходната ми продължила достатъчно дълго, знаех, че ако въобще имам шанса да срещна човек, с който да ни е приятно рискът да се наложи да прекратим отношенията си е голям, тъй като при мен изборът е предначертан, а вероятността от идеалното съвпадение, честно казано, ми се струва толкова невероятно (макар че тая надежда да ми се случи)...

И така, в средния вариант знаех, че ще съм достатъчно силна да се справя с болката от невъзможността да продължиш, заради избора, който е предварително ясен :)

Уви, животът е доста по-прозаичен... И днес ми се налага повече да прилагам собствените си мъдрости, за да не се отклоня от себе си и управлявам добре възможностите си, защото както знаем теорията е хубаво нещо, но на практика нещата стават далеч по-... истински ;)

Преди ден се сблъсках с една прекрасна мисъл на български психолог, за съжаление, не помня името и моля авторът, ако си я познае да се обади веднага ще го впиша: "Бедата е там" - префразирам, - "че момичета ни растат с романтични романи, докато момчетата ни - с порно."

Не е ли удар в 11-ката?

Оттук някак много неща за устройството на обществото, нефункционалността на обществото, нежеланието за брак, високото число на разводите и пр. и пр., - обобщено цялото разминаване между мъжете и жените, поне в българското съвремие, ти се изяснява. Тази линия се проектира и напред във времето и възрастовите етапи, просто е като да градиш сграда с основни елементи от различни материали, срутването е проектирано. Днес, в есента на времето ми, наблюдавам колко функционално непригодни едни към други сме жените и мъжете тогава, когато всъщност общуването помежду ни трябва да е най-пълноценно и сладко.

Откъде тръгнах и къде стигнах... Отклоних се.

Последната ми "раздяла" ми отне около 2 месеца, за да се възстановя от подлъганите очаквания. Друга тежка раздяла с подобен силен страничен ефект имах преди много, много години, когато ми трябваше една година, за да позакърпя сърцето си, като до ден днешен продължавам да твърдя, че упорството за явното тогава даде категорична правота на преценката ми - това не беше мъжът на живота ми както вероятно хормоните ми нашепваха тогава.

Сега не искам, а и не мога да губя толкова време и енергия за бинтоване на сърцето. Човек на моята възраст трябва да е изградил умения да се справя със себе си при такива случаи. Дали не искам твърде много от себе си? Не знам. Възможно е. Имам рецептата за бързо справяне, даже няколко. Остава да ги приложа. Уви, именно тук е коварството на положението ми, защото аз съм като малка бяла мишка, която се върти в лабиринт в аквариум и няма нито свободата, нито пространството, които съм имала на 25.

Просто ми трябваше малко радост за повече свят в моята витринка, за да набера повече заряд за отнасянето ѝ. Вместо това се случи малко обратното...

Рискът си е риск - той не гарантира печалба от всяко хвърляне. Но винаги има риск и да загубиш повече и това, от което си имал и трябва да внимаваме по пътя си да не платим повече негативи отколкото ползи при риска. Боже, и към живота си започнах да се отнасят като в учебник по медицина! ;)

Мъчно ми за несъвпадението, което е измислено, неистинско, заради онзи център в мишената, който споменах по-горе. Аз виждам белезите и няма как да ги пропусна, когато ме касаят. Но и другият човек трябва да има съзнанието за себе си, ефектите от делата си, отношението си и отговорността от поведението си, когато си позволил контакт с друг човек.

И все пак съм спокойна - аз съм честен човек и истинска!