Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

5.4.18

Знаеш ли как се затваря книга?

Знаеш ли как се затваря книга?
Как времето спира в прелистването на последния лист
Той е толкова чист.
Какво ще напишеш?
Какво ще оставиш на него
преди да затвориш корицата.
Преди да посегнеш към поредното томче.

А може би трябва да си щастлив,
а не унил.

Някои нямат шанса да посегнат към следващо томче.
Колко трябва да е дълга последната страница,
за да поеме сълзите ти,
за да е готова за устните ти,
за да се изпълни с въздишките ти.

Бедна е онази кралица с огледалото си.
Книгата, книгата е тежка,
Със златния си обков.

Вместо край
Само
Моля те
Напиши
Обичам.

Тогава хартията
е имала смисъл

3.2.18

Все пак си един!

Прекрасна топла зимна нощ.
Изпуших хиляди цигари.
Котешки вой раздира нощната тъма.
Демонът все още присъства у мен.
Потискам го
Успешно засега.
Порочна съм.
Порочна съм в мислите си
Ужасно.
Но не и с тялото.
Впивам на ум устните си в единия,
на другия съм отдала тялото.
Никога не съм възприемала
материалното толкова плътно.

Страхотна нощ е.
Само за обладаване.
Под звездно небе.

Кога си го позволи?

Целувам те. Страстно.
Не искам да се отдам на Черния демон.

Детето спи тихо.
Това е друг свят.
Там съм бяла.

Не е ясна границата между смъртта и живота.
Линията се нарича любов.

Котешки вой раздира нощната тъма.
Звездите са ярки.
Не ми е трудно да ги откривам.
Целувам те страстно.

Все пак си един!

14.1.18

Бях започнала да изграждам броня...

Бях започнала да изграждам броня.
А той ме върна.
Сега съм гола
Точно така, както бях и преди...

Откровена съм към света,
но той не винаги е мил
и тогава от ръцете ти изникват
клони
не с листа
а със бодли.

Преди дни
Не знаех коя съм
Бях захвърлила дивашките дрехи
И навлякла железни доспехи.

Но той ме върна.
И отново съм гола.

Можех да бъда добра мръсница.
Щях с виртуозност
да я изпълнявам тази игра.

А сега пак съм си аз.
Знам, че Господ сигурно ме обича,
щом в точни моменти
ми изпраща точните хора,
за да остана вярна на него. 

Сълзите се стичат по страните ми.
За първи път може би
Плача не за нещо
А за себе си.

Не знам каква ще бъда.
Даже не знам сега и коя съм.
Нито знам кой път да поема
И как да вървя.

Просто съм гола.
Но не ми е студено.

6.1.18

Пъпна връв

Знаеш ли какво е
когато ритъмът на сърцето се забави
и дробовете започнат спокойно и властно
да поемат и издишат.
Знаеш ли какво е
детето ти да се унесе в гръдта ти
разтворило в теб сякаш вселена
но по-властна от теб.
Знаеш ли какво е
да заспива
когато неговата ръка е във твоята
и там между
дланите ви
да се ражда нова система.
Там, точно там
тупти
твоето сърце!

1.1.18

Луда жена

Днес бях със тебе страстна.
Макар и само на мечти.
Във тебе впивах устни
до кръв във твоите страни.

Прокарвах пръсти по косата
Обичах те със тяло.
И пак целувах те, и пак със пръсти
до болка стисках те, оставях ти следи.

А ти си мил и тъй великодушен
играчка беше в моите ръце
душата ти примряла
всяка ласка
опитваше се да разбере.

И после спусках аз език дълбоко
във твоята уста,
смирена после
разхождах пръсти
по твойта кожа на гърба.

Прегръщам те.
И ти си между краката ми,
а аз във твоите.
Не ни се тръгва.
Да още не веднага, не сега.

Обичам тялото ти,
но не сега,
а после.
Когато плахо ме помолиш за целувка....

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails