Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

26.3.16

Като ези и тура на някоя монета



В слабостта си съм най-силна.
Плашете се, неустойчиви души.
Способна съм войска да водя,
Да преплувам океан,
Да нося тежести безброй.
Един страхуващ се несилен
Не би могъл да разбере
Че от слабото сърце
Сила най-искрена извира
Гори
И носи
Това което
Погледа на другия
Никога не съзира.
В слабостта си съм най-силна
Безумна,
Виеща,
Рошава и
Страшна,
Защото те са, мили мои,
Обратната страна
На любовта,
И топлината,
С която милвам своето дете,

11.3.16

Искам

Искам да вървя по улиците
рошава
с книга в ръцете
тиха усмивка на устните
с рокля,
в чиито поли
вятърът се милува.

Искам мигом,
и ходом,
сладък чай с канела
да отпивам
Пращам поглед мимолетен
за целувка и
продължавам
С книжка в ръката

Лист подир лист да разлиствам
волни кичури с времето
някъде назад във игра изостават

Цялата пращам ти
себе си,
знам
че някъде там
си над мен
и кръжиш като птица
ти, който целуваш ме,
мен,
докато дишам

4.3.16

Из моите кратки приказки...

Имало едно време едно дърво. Растяло то над вековна гора. Никой не знаел колко е старо дървото, защото никой не помнел гледката без него пред очите си.
Писнало им на дърветата от стария ствол. Омръзнало им да таят взор към него, той все да е в хоризонта им, да запречва слънцето по пътя им, а и им било ред, те клони и листи да разперват, своята красота и мощ пред света да демонстрират.
Старото дърво покорно понасяло приказките на събратята си. То било старо и не за първи път било свидетел на брожения. Било достатъчно силно, за да не се поддава на тъга, вярвало в своята роля. То обичало тази гора и тези дървета!
Един ден все пак младите дървета надделяли в бурята си. Преплели корени и спряли водата до него, стиснали се силно и като с обръч отсекли земята под него. Загубил жизненост и баланс стария ствол и тако го изтръгнали от корените.
Сринало се старото дърво.
С тежка въздишка се отдало на гората.
И отворило дупка.
Която след време родила пустиня.
Защото изгорели клоните и листите на първите дървета под клоните на стария ствол.
Толкова силно било слънцето, от което ги пазело старото дърво...

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails