Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

8.2.17

Красива нощна пеперуда

Защо сега застанала съм плахо
до полето слънчогледи.
Нали сновях на воля в него
на сън до мрак
и пак
отново
и отново.

Защо сега вървя по пътя тесен
и хвърлям поглед
над хоризонта черни пити,
а сърцето някак
дърпа ме назад
към полето изорано
зад гърба ми.

Птицата умря
Удари я куршум и падна
някъде
в полето
загуби се
стромоли се
изчезна
само филмът за нея ми остана.

Поглеждам небесата над главата ми
небето няма цвят
не зная слънце ли
или звезди да търся в небосвода.

Все още дишам
и в гърдите
тупти сърце на птица.
О, само колко крехко е,
и мога него
толкоз лесно да загубя.

Прати ми Господи целувка,
във този птичи крясък.
Ще бъда луда, ще бъда мила,
ще бъда твоя,
и пристан, и покой, и муза
Не поет.
Ще бъда теб във твойто долно огледало
изкаляно със пръст,
покрито с пепел.

Обичай ме каквато съм
Красива нощна пеперуда
С живот за миг във твоя длан.

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails