Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

26.10.14

Да дишаш с пълни гърди...



Хубав беше този навик всяка събота да пиша тук, споделяйки последните прозрения от седмицата. Понякога животът е по-динамичен, отколкото си способен да му отговориш. А не би трябвало да му се позволява да взима надмощие над собствения ти избор.
Този уикенд си наложих да изкарам един обичаен, типичен уикенд - не знам откога не съм имала такъв, със сигурност, не през последните 2 години. И организмът, разбира се, не пропуска да ми напомни за издевателствата ми над него, благодарейки за нормалната продължителност и време на съня с главоболие...
Но не главоболието ме притеснява, превърнало се в чест посетител в ежедневието ми, а празнотата, която неочаквано за себе си изпитваш, след като си казал стига на работата и на новата, вече стара, рутина, отнела ти и малкото откраднати минути свободно време след израстването на първото дете заради появата на второто...
И се стъписваш с вледеняващ ужас да не би все пак онази прозорлива истината да е била вярна и за теб - след края на еуфорията от появата на сладкото, обичано, желано бебе, която умората ти с безжалостни плесици е изтръгнала от теб най-накрая - че се "скатаваш" в работата си от признанието си, че нещо не ти харесва...
Някак ми се иска да взема по-дълбоко въздух и да дишам с пълни гърди.
Искам просто да бъда себе си.
И знам, че мога да го направя!

18.10.14

За Оркестъра и Титаник








Знаете ли какво казват шопите за Козирога – благородно животно, оно такова нема, изтрепахме го.
Нали знаете природата на Дивата коза – да се катери по скалите чудно по какъв начин, за да поближе малко сол. Те си знаят защо е нуждо да я търсят на такива височини, почти отвесно на земята...
Но също така знам, че Козирог не се захваща да върши нещо, ако усеща с природата си, че то е безсмислено и ще бъде разпиляно...
Знаете ли, че Оркестъра на Титаник е останал да свири до края? Мисля си, че, ако на командния мостик притежаваха качествата на Оркестъра, едва ли днес щяхме да гледаме същия филм на големия екран.
Каква е връзката между притчите за Козирога / Дивата коза и Титаник...
Бидейки от Оркестъра по собствен избор, една Дива коза, изпълнявайки Вивалди с Оркестъра си, би се вкопчила в руля, за да се избегне прииждането на вода в плавателния съд.
Когато въпреки, нахлуващата вода, ти обърнат внимание на цигулката, по смисъла на Козата, не ти остава нищо друго, освен да си образуваш плавателен съд и поплуваш ;)

4.10.14

На Кръстопът...


Наближава Кръстопът...
Не е изненадващо. През живота си многократно попадаме на дилемата, коя посока да изберем. Но сега ме занимава друго...
Знаете онази приказка за птиченцето, което каца веднъж на рамото... Тази година ми е много показателна, за това как трябва сами да се научим да развиваме сетивата си, за да осъзнаваме кога ни е кацнало птиче и какво птиче е то. Или по друг начин казано - кога Бог ни е подал ръка и шанс да поемем по пътя към мечтите си и изразяването на себе си или собственото си щастие, няма значение как ще го наречем.
Риск е да поемеш по даден път, независимо дали ти тръпне душата за него, когато си полусляп, но ако не рискуваш няма как да развиеш сетивата си. Същото е като с проглеждането на бебето, когато се пренасочва от усещанията си вътре към образите пред очите в опитите си да ги проумява, защото въпреки че е родено с очи, то до този катарзис в съществото му не ги е използвало...
Започнах да си позволявам да рискувам, да скачам във водите, дори без да съм ги опознала предварително, както цял живот съм правила, да се питам дали си заслужава или не, дали няма да СБЪРКАМ. Никога не сме застраховани от грешките, но грешките са опит и колкото повече грешим за незначителна неща, толкова по-добри ставаме в движението по пътя си за съществените.
Естествено, че плащам са грешките, но и преди плащах, бед дори да съм направила нещо.
Сега, наближавам Кръстопът. Спряла съм на няколко километра от него и плахо го наблюдавам. Знам коя посока да поема и е истинката за мен, за да не се върна отново на същия кръстопът...
Но истината е, че трябва и да си готов, защото опитът ми до момента показва, че дори и криввания са те отдалечавали от твоята посока, те правят по-добър за пътуването по нея, докато преждевременното посвещаване пак те води до същата точка с разочарованието и обезнадеждаването, и объркването, кой е твоят път...
Поздрави!

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails