Има много страшни неща на този свят.
За мен едно от най-страшните е да плачеш без сълзи.
Това е израз на опустошаваща те болка.
Плачех без сълзи, когато загубих сестра си, която бе част от съществото ми.
Дълги години ридаех без сълзи, без някой да ме чуе, без да мога да споделя болката, която ме беше изтърбушила отвътре...
Години наред имам бели полета в паметта си.
Не знам как съм успяла да се грижа за детето си. Външно не го лиших от нищо, но въпреки това смятам, че му се отрази и опасявам се, му предадох празнина, която не знам дали някога ще може да запълни. Животът е много сложен с проекциите си, измеренията и наслагванията си.
Всъщност, единствето детето ме спаси. Не знам каква би била съдбата ми без него, но възможността да обичаш е най-ревностният ни спасител.
Все пак един ден се събуждаш. Един ден, прокаралото семе в теб, започва да расте отново и стъбълцето и листенцата му тръгват към слънцето...
Преди да осъзнаеш пустотата в живота си, по-късно разбираш, че си плакал дълго без сълзи и за друго и двете плоскости са се насложили...
Това обезличава, изтощава, но един ден растението в теб те е възкресило и се раждаш като Феникс отново готов за живота и пълнотата му, дори да са минали десетилетия.
Първото, което правиш е да се влюбиш.
Трябва ти само лъч и Бог е бил благосклонен към теб да ти го прати.
Без да осъзнаваш, влюбването е било в самия теб, защото това е изначалната ни потребност да бъдем.
Пътят към израстването е страшно дълъг.
Не непременно трънлив.
След десетилетия стигаш до своето собствено прозрение за Къща.
Къща за птици.
И наслагваш проекции, проекции, алтернативи и планове, по единствения начин, който съществото ти може да говори с Бог и да бъдеш себе си, не става въпрос за екселски таблици.
12-годишното момиче е силно и не се предава. Тя винаги напомня за себе си. Само дето не знаеш кога ще я осъществиш.
Защото се нуждаеш от друго много повече...
И се обръщаш към Бог с последната си молитва за себе си и го питаш за втори път през последните месеци: Ще имам ли шанс в този живот да обичам този, който ще обича и мен...
Нещо уверено дава отговор преди да формулираш въпроса си, че това непременно ще бъде така! Защото тази обич, която можеш да излъчиш от сърце, душа и дух, няма как да бъде изгубена! Бог не би го позволил. Вселената не би го допуснала...
И това е най-красивата проекция, която можеш да създадеш за себе си!
Не се предавай да излъчваш! Нека бъде план: Привличай!
Все някоя от частиците, които срещаш, ще бъде твоята половинка!
Любовта е единствената проекция, заради която си заслужа да бъдеш жив!
