Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

22.9.16

Познай

Не ме чети.
Това не е за теб.
Не знам дори дали себе си описвам.
Споделям?
Не.
На себе си говоря.
Записвам.
За да мога някой ден,
себе си да събера
да се разбера.

Не чукай.
Просто влез.
Там съм.
Зад вратата.
В бяло
Е цялата ни къща.
Градина в зелено млечно
И аромат...
на момина сълза.
Раздяла.
Раздялата е дълга.
Тук.
А там е измерение,
в което те докосвам.
В което бързаш да се прибереш.
А аз притихнала,
останала
самотна без душа,
която те прегръща
още
със стъпките ти откъм вратата :)

Пилот




Понякога си представям, че съм художник.
Не ми е необходима боя.
И четка си имам.
Понякога си представям, че съм пианист
виртуоз, който борави умело
на орган със струни от думи.
До степен в която
усещаш че животът е
средство
с което се носиш
по въздуха порест.
Дух.

Шизофренично




Отдавна не съм сънувала.
Няма нужда сънят да изграждат образи,
за да пълни съзнанието.
Очите ми могат да виждат повече.
Губя остротата им,
Но затова пък художникът зад тях
Реди картини,
Които среща по пътя си.

Обичам да съм сама.

Река



Навремето убих мъката
с работа.
После убих и самотата в работа.
Имаше моменти, в които работата убиваше мен.
Това не ми върна никого,
Не ми върна и любовта,
Докато не открих искрата в себе си.
Сега като демони работата и любовта
се надпреварват за мен
в мен.
Не е вярно че сме едно,
винаги сме били
къщи на стихии.
Ако останеш сам,
ще полудееш.
Бягай.
Обичам те.
И ти знаеш.
Че двамата сме река.

Руми

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails