Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

26.5.16

Любовта към лилавото




Някога много много отдавна тя имала най-прекрасната баба на света.
Баба ѝ знаела какво обича и всеки път, когато искала да я направи щастлива,
ѝ купувала от магазинчето за дранкулки...
пръстенче.
Разбира се, тези телени разкошотии бързо се губели, изкривявали, камъчетата им падали,
калинките се излющвали.
До един момент, когато баба ѝ подарила най-разкошното пръстенче за целия ли живот.
То било толкова хубаво, че дори възрастен оценявал красотата му.
С лилаво камъче, едно единствено, инкрустирано върху сребърна нежна халка, която не била
запълнена от метал, а представлявала най-фина мрежа. Отстрани на камъчето имало две листенца.
Тя носела пръстенчето един ден.
Може да е било и повече,
но определено ѝ се сторило толкова.
В играта на майки го отстъпила на момичето, с което играели, заедно с количката и куклата.
Трябвало спешно да изтича до вкъщи.
Когато се върнала обратно на детската площадка, не намерила момичето, само количката и куклата.
Пръстенчето го нямало, въпреки уверенията на момичето...

Любимият ми камък е аметист. Не случайно, нали :)Лилав. В съчетание със сребро. Не подминавам витрина с това съчетание до ден днешен... И все още не съм открила такава пленителна изработка!


Благодаря ти, бабо!

6.5.16

Като за май

Имам нужда да те слушам,
Точно теб,
Тиха моя любов.
Да те наблюдавам кротко от ъгъла,
как говориш,
без значение колко думите ти
стигат до мен.

Имам нужда точно сега да те виждам пред мен
да прегърна с душата си твоето тяло.
Да се представя гушната в теб като бебе,
слушайки твоите думи.

Имам нужда точно сега
да усетя твоето топло мълчание
миг ласка по косите разпиляни
целувка по въздуха пратена...

:)

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails