☼

По китайския хороскоп съм родена в годината на водата. Също като малкия ми син. Големият е метален. Според западния зодиак принадлежа на земните знаци, малкият остава воден, големият - огнен. Според нумерологията пътят на живота ми принадлежи на огъня. Този на големия ми син е на земята, на малкия - отново водата. И двамата са Дракони, аз - един малък изглеждащ незначителен плъх или мишка. Не знам как едно толкова малко и клето създание би могло да се справи със змейове и хали, освен да използва хитростта си и осмири гнева на Дракона. При всички случаи на бедната девойка зад образа на сивия воден земен знак и предстои да опознае напълно силите на водата и се превърне в Слънчова майка. Ето затова Слънчовата майка винаги е земна жена, а не просто богиня.

Налага се да трансформирам енергията си. Да я събера и излея по начина, по който искам, за да създам нова атмосфера.

Ако не се появя тук скоро, простете ми - значи съм на прав път да осъществя сърцето си :)

Създаването на този блог по неведоми пътища господни бе провокирано безучастно от един човек. Този човек все още е носен от душата ми. Имам задачата да оставя завещание. На трима души. Едното посвещение му принадлежи от миналия ми живот ;)

Имам да събирам култури в нещо ново.

Бъдете щастливи и здрави в предстоящата година на Зеления дървен дракон!

Предстоят много промени за всички ни.

И все пак, до скоро!

☼

Домът

Домът е странно същество. Невидимо. Несъзднавано. В домовете ни се движат клетки от нас, затова и носят душа, нека не са същества.

Трябва много да внимаваме, когато създаваме Дом.

Домът е покрив и място, където можеш да се прибереш и да се изкъпеш.

Домът е сигурност, без която трудно би могъл да получиш спокойствието, или неспокойствието на съня.

Няма как без материалната част от него.

Но много по-важна е душата му.

Домът трябва да чува говор, смехове, реч, да вижда прегръдки и въздишки.

Трябва много да се внимава, кога се създава дом. Не интерриорът е толкова важен, не мебелировката, не прекрасните перденца с пеперуди, които създават уют. Да и те са важни, но не толкова.

В дома трябва да се прибираш, и да е място, в което се прибират близките ти.

Когато близките ти искат да се приберат в дома, значи си го създал Дома.

Иначе, всичко е безсмислено.

Домът се оценява, когато пътуваш и се връщаш на познатия паркет с цвят на камел, или когато празнуваш, независимо дали си успял с украсата или с гозбите.

Просторът и светлината му могат да създадат в теб хиляда ендорфини.

Можеш да бъдеш себе си в него, когато си сам.

Той е този, който вижда, когато тъгуваш, когато ти е трудно, когато си самотен.

Домът мирише на топъл хляб и ванилов сладкиш, и хиляди пъти повече на кафе рано сутрин.

Домът си заслужава само тогава, когато създаваш в него спомени!

Снежанка

Душата ми е замръзнала.

Хванала е скреж точно, както железен прах върху магнит.

Виждам се сякаш все още дишаща под бързо замръзващ лед на езеро.

В цвят.

Само водата е синя.

Всичко останало - бяло,

И косата ми черна

Също като на Снежанка.

Очите на Снежанка са сини

И те гледат право в зениците

Светлината в тях не помръква

Дори когато водата я дърпа надолу.

Усните ѝ са ѝ алени,

Като кръвта, която тече в сърцето ѝ

Чиста,

Без примеси.

Снежанка е жертва

Преди всичко на себе си

Защото снегът не търпи като нея мръсотия

и Тя не би могла да е друга.

Снежанка обаче всеки път оживява -

Не само снегът ѝ е приятел,

Но и водата,

Студът,

Макар че тя би предпочела да си говори с елени

в Зелена гора,

Да дава трохи на кошути

И да обкичва главата си с венци от цветя.

Вероятно би искала да милва лисици, катерици и зайци...

Едва ли би ѝ харесало да живее при 7 джуджета - 

твърде много чинии за миене са,

Но би се приютила при тях

Докато косата ѝ отново порасте

И може със нея да завива принца 

:)

С Богом

Не, не съм спряла да мисля за писането.

И все още душата ми реди думи, след думи...

Но сега това, което най-много обичам, ми създава проблеми.

Прав е онзи, който казва, че това, което най-много обичаш, накрая те убива.

Освен, ако не му позволиш, разбира се, дори с цената обичта да не си личи толкова :)

Тази нощ сънувах баща си.

Точно, когато след 20 години, отново се събираме да си спомним сестра ми, тримата души, в които зее яма от липсата ѝ.

Странно се сплетоха сестра ми и баща ми...

Тя беше родена на тази земя на 19 май, прибра баща ми на 17 май.

Същият, който я отритна най-жестоко, макар никой да не си даде сметка затова, но за това се разболяваш безнадеждно.

Той сега ме навести - след повече от година и половина в съня ми, за разлика от нея преди...

Беше слънчев сън, ранна топла и жълта есен, в която идваше към мен ведър с усмивка, какъвто не го помня...

Смъртта не трябва да събира хората, животът трябва да ги събира и държи заедно!

И най-добре, усмихнати!

Светло да ви е и на двамата!

А аз имам право поне за миг да изградя едно друго измерение, в което присъствате до децата ми в тази есенна топла градина!

Събота до четвъртък

Стоя тихо.

Дори дишането се опитвам да заглуша.

Чакам го да заспи,

А той е упорит във заспиването.

Тихо стоя

Опитвам се дори мислите си да не чувам

Само и само да заспи.

Трудно е.

Дори косата ми вече го знае,

А той дори още е далеч от стихията...