Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

9.5.15

Разминаване

Какво прави щастливи двама души заедно? Знаете ли какво продължава една връзка и я прави дългоготрайна? А дали продължителната връзка е показател, че тя е пълноценна?
Колко много въпроси. Да, така е. Ако всичко беше идеално, нямаше да има въпроси. Всъщност, рядко могат да бъдат нещата в една връзка идеални.
Днес не знам кое за какво е показател. По-трудно е отколкото в началото на младостта. Или малко по-късно, когато си имал отговори за всичко. След 20 години оттогава отговорите ми за всичко все по-често липсват.
Понякога си казвам, че искам твърде много. Искам твърде много от живота. Но междувременно докато се опитвам да върна отново усещането си за радост от малките неща, намирам, че недоволството е заело все по-голяма част от живота ми.
Това не съм аз. Това е някоя друга.
Къде обаче е отишло моето аз, мен или както още го наричат психолозите...
Можех ли да предположа някога, че моя връзка ще приключи не защото аз ще бъда изоставена, не защото ще се намеси някоя друга жена, не защото обстоятелствата са такива, не защото някой се е променил, а защото не се чувстваш щастлив...
Какво не е наред?
Не знам.
Знам само, че не съм себе си и продължавам да мъча някого незаслужено.
Знам, че това така се е отразило на емоциите ми, на ежедневието ми, на съня ми, на мечтите ми, на тонуса ми, на комуникацията ми с другите, на връзката ми с останалите, че отблъсквам дори най-близките си с моята неудовлетвореност, която те подсъзнателно приемат като заплаха.
Решението е толкова просто.
А толкова време ме е страх да го взема.
Защо?
Защо и аз не знам.
Само интуитивно усещам, че това решение държи ключа за собственото ми щастие.
А дали не греша?
Не знам.
Уморих се да се питам.
Имам нужда да изпитам, че дишам...

3.5.15

Размисли разни

Няма да пиша дълго. Само ще отбележа, тъй като все по-често изпускам прелитащи мисли, заради невъзможността да ги нахвърля в черната ми тошиба (къде отиде романтиката на хвръчащите листчета, салфетки, хартийки - забравила съм да пиша, а и бързината, бързината ми е толкова важна, превърнала се в естествена, като преди или след платото, няма значение). Та, преди години спонтанно появилото се желание-мечта за пътешествие, усещам, че днес се е превърнало в нещо по-материално и почти мога да го напипам. Хващам се да кроя планове, за да мога да си го осигуря. Не знам дали с възрастта ставаме по-дръзки или просто с опита набираш инерция... Движа се по спирала нагоре... За погледа отстрани изминалото разстояние е нищожно или неосезаемо, за мен - цял цикъл, постигнат само от вътрешното ми мен :~)


Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails