Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

20.11.11

Ще се лети!


 
Тъй като понякога случващото се в околния свят има превес в управлението на мислите ни и тези дни по-честичко, отколкото през последната половин, още повече от преди година, ме занимава преспективността.
И тъй като хората сме социални единици няма как да не става дума и за структури, начини на управление, движение на пазари, разместване на движещите света прослойки и превръщането на предишните в бъдещи пластове за подреждане на новата конфигурация на света.
В интересно време сме се родили, несъмнено. И всичко онова, което някога с началото на прехода у нас и собственото ми съзряване, четохме, препоръчано от по-прогресивните ни преподаватели, точно сега се случва.
Берлинската стена отдавна е разрушена. Светът попрестана да се дели на Изтока и Запада, но започна да импортира границата между Юга и Севера. Е, ние българите винаги сме някъде в граничната зона, в земята на рая или гетото...
Истината е, че е на път да отпадне националността и да се създаде трансграничността, но естествено и това ще си има цена. Защото класификациите този път не ще се осъществяват по национален признак, а по мястото на прослойката, на която принадлежиш. Така че на прогресивните умове нищо друго не им остава, освен да се предвижат малко на север, в противен случай ще останат в аборигенска за тях среда и чисто и просто ще бъдат „изядени”.
Ясно ни е от кризата през последните години, че старите правила не работят. Старите образци, опит, таблици, се изчерпаха. На света не му остава нищо друго, освен да се подчини на новото. Няма как да има правила за новото. Тук ръководната роля е на интуицията и естествената природна интелигентност. Светът в момента принадлежи на дяснокълбовите, на левичарите, на хората, водени от съзиданието и творческото. Само логика не е достатъчна. Строгото подчиняване на структури и реда в момента е назадничаво – гъвкавите скелети ще спрат построяването на кулата още в началото й.
Не мисля, че хората ще се обезличат. Напротив, остава вярна и тенденцията за нарастващия интерес на хората към различното и субкултурите, към уникалните езици, към самобитното, към създаденото от ръцете ни, от отделната личност. Пътят е на артистичните натури.
Естествено, като при всяка смяна на пластовете има съпротива и хората, свикнали с изградените си навици и извоювана територия ще се съпротивляват. Но е крайно време да загърбим един отминал строй за развитието на човечеството, независимо в коя от огледалните една на друга форми става въпсо – социализъм или капитализъм.
Единственото, което не ми се иска човечеството да допуска е Трон реалността, но срещу упражняването на масовото манипулиране, също елемент на пропагандата от миналото, поне във формите му досега, се поставя сериозен препъни камък – индивидуализма. Китай вярно е сила, може да залее контитенти с хора и непотребни вещи. Но сме в криза и тези вещи отпадат от потребителската ни кошница. Предпочитаме нещо германско, което ще ни даде решение за години.
Но не се лъжете, че артистичният индвидуалист е по-човечен. Не съм сигурна, че в историята има пример за артистична натура, която не е минала през редица човешки съдби като валяк. Нито пък левичарите имат готови решения за успех – просто те умеят да рискуват, а рискът по принцип си е доза безразсъдство.
Едно е категорично вярно – живеем в интересно време! Когато можеш да създадеш скъп шедьовър и в следващия миг да разкъсаш врата на някого просто за да не ти пречат и защото имаш умения да се движиш с индивидуална скорост и отскачаш в посока противоположна на сгромолясващите се структури.
Годината на Дракона предстои. А драконът не е просто хищно животно. И докато тигърът е преодолявал преди година простраства с отскоци и спринт, Драконът и лети и е много повече господар на себе си!
Ще прецакаме кризата, няма начин :)


12.11.11

За съдбата и това, което си



Преди време имах мечта. Една от най-съкровените ми, от детството...
От началото на съзнателния ми живот винаги съм искала да правя нещата с други. Вероятно съм най-типичният представител на зодия Козирог, за който астролозите дават определение в едно изречение – „Аз действам/правя.”.
Е, винаги съм си представяла да правя нещата с другите и затова и мечтата ми беше да намеря хора, с които да създадем идеалния тийм и да строим кули, светове и магистрали заедно... :)
Козирогът обаче е странен вид. Колкото принадлежи и се движи със стадото, толкова можеш да го намериш самостоятелно или с друг да катери остри баири. При подобни мисли веднага си припомням късометражно филмче от времето, когато неделя вечер беше най-скучното ми време, тъй като редом с родителите си прекарвахме вечерите пред синия екран с Кеворк Кеворкян. В очакване на розовата пантера, Чоко и Боко или друга 3-5 минутна анимация...
Та навярно затова, че козирогът е странен вид и след Христова възраст мечтата ми си оставаше мечта доскоро.
Съдбата е странна жена. Не бих казала, че само ни наобикаля, защото в един ден ни поставя в обстоятелства, в които ни поднася мечтаното. Не открих идеалния тийм. Съдбата ми предложи много повече. Създадох го.
И това ме прави двойно по-щастлива и благодарна на шанса да видя в себе си не „черната овца”, да бъда благодарна, че ме сблъска с невероятни млади хора.
Тия дни многократно се замислям, че вече няма какво да дам на екипа си и като един добър учител е редно да ги пусна да следват те своите мечти и се питам дали отново Съдбата не ми дава нов урок, като ме провокира да помисля дали призванието на преподавател не е било определеното ми.
Но знам, че със сигурност не е.
Защото Козирогът е странен вид. И както във филмчето на „Всяка неделя” след една цел се качва на друго планина. Е кофти, че след това се намира в беля и орелът го грабва точно на върха – но животът е такъв, цикъл от върхове и спадове. Да се радваме, че има планини като Родопите, чиито била трудно можеш да изброиш. :)
Но мисълта ми е друга.
Учителят е не просто преподавател...
Знаете ли историята на тревненските слънца?
Когато в Даскаловата къща – и името на дома сякаш не е случайно - майстор и калфа се състезават кой по-хубава дърворезба ще сътвори... И след шест месеца грейват в две съседни стаи, без ученик и учител да виждат или споделят творческите си пориви, два окачени тавана – две слънца преплели своите топли дървени лъчи.
Едва ли има по-добър пример за креативност от образа на учителя-майстор – предал знанията си и обучил на уменията си друг, но и продължаващ да създава и да дава воля на творческия си дух да надгражда.
Бих живяла, не бих се изгубила в Трявна!
А многопластовата дърворезба на тревнеските майстори е вселена.


5.11.11

* * *



Не разбра, че те обичам.
А аз се уморих.
Не успяхме да се срещнем,
Да пресечем два пътя,
Вървящи в една посока.
А може би бедата
Е именно в това,
Че близките
Не успяват да се срещнат
И се движат успоредно във игра...
И продължавам да твърдя,
Че сякаш създадени сме да споделяме
Един с друг.
Бих ли могла да дам спокойствието на духа ти,
За да можеш пълноценно
Да плуваш в свои води?
Да...
А ти – на мен...
Всъщност, и сега ме окриляваш
И мислейки за теб
Успявам тихичко да се усмихна...

Все още кръжа над теб,
Но ми е студено.
И продължавам да отсядам рано-рано сутрин
До леглото ти,
Несмееща да целувам чужди устни,
Но галеща ръцете ти...

Като камъче в ситото

Хората продължават да се поддават на манипулиране. Сякаш им харесва това, което виждат, непременно да е вярно, без да си задават въпроса дори, какво стои зад него.
Може би е по-лесно, и глобалното население е изморено от събития и потребление, и предпочита просто да бъде водено в посока, предприета от други. Очевидно, че колкото повече ставаме, толкова по-сериозна е тенденцията да вървим срещу собствения си прогрес и да предаваме стари победи.
Отдавна губим човечността си.
Някъде са потънали великолепието на изказа и галантността на общуването.
Някак и политиците ни са като овчарчето на селския мегдан.
Дипломатите са само представители, а не фигури...
Храната ни е фалшива и продължаме да се радваме на синя лимонада, лъжем се, че може да има полезни бисквити за закуска и се надяваме хапчетата като магия да ни излекуват, забравяйки, че те са различна доза отрова...
Припомням си книги , четени преди десетилетие и повече – макар че съм загула точните определения и терминология – и си представям хорската маса като жена. Старо сравнение, което би трябвало да отпадне, защото имаме и Жана Дарк и Райна Княгиня и не бива да генерилизираме и да оприличава цялото с образите на безделниците, обсъждащи минувачите пред дома си...
Но факт е, че масата се държи като стадо...
Съжалявам, но отказвам да следвам общи завети, да обличам дреха само защото е модна. Нека да съм поне в онази трета, която остава зад стената на потока.
Не мога да приема, че светът днес прави маркетинг от всичко, може би всъщност както преди, дори от смъртта.
Наскоро почина Стив Джобс – мир на духа му! – и милиони се втурнаха да поставят и лайкват статуси, медиите да тиражират истории, книжарниците се напълниха с негови книги...
Защо трябва обаче да го правя свой идол не знам и защо трябва да бъде поставян като такъв след като него вече го няма? И правилно ли е това? Маркетинг на смъртта.
Успял е несъм нено, създал е, направил е, вярно. Но сигурна съм, че има стотици хиляди, които са сторили същото.
И защо трябва точно на хора от този тип да се възхищавам – това ли е правилната формула. Казват, че не е бил добър към служителите си. Възможно е и болестта да го е направила язвителен. Някой въобще интересува/л ли се е как се е чувствал в тези 5-6-7 годинини с това заболяване, което затваря очите му толкова рано. Колко междувременно с такова умират през първата година? Колко мозъкът може да работи, когато адски те боли или когато мозъкът е подвластнен на лекарството-наркотик срещу болката...
Не знам...
Не знам...
Не знам...
Но предпочитам за идол душа, която приживе е лекувала своята и душите на другите, която носи успокоение с думите си и след това...
Мой идол могат да бъдат хора като Майка Тереза!

***
Потъвам в книжарницата и търся нещо за изморената си душа. От книга на книга откривам думи като моите, като тези на улицата, но не попадам от толкова пъти в моето малко изследване на език, който окриля ума ми и ми дава изящност в нареждането на думи. Автор след автор, автор след автор, станали известни или по-малко познати, хиляди книги, които са като милиарди други в нета...
Може би съм сбъркала мястото. И трябва да отида в библиотека. Или да открия своята книжарничка...
Днес научавам, че някои пеперуди имат „уши” на крилата си. Започвам повече да обичам пеперуди...

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails