Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

25.11.16

от мен

И знай, че животът е като водата. Също като реката извира, криволичи, скача, замира... Може да пресъхне. Или да се слее с Океана. Но пак ще я има и нов ручей или извор ще се появи.

Остави обичта на облаците свободна. И носи сърцето си пълнокръвно. Защото животът е, за да го обичаш и даваш в наследство!

22.9.16

Познай

Не ме чети.
Това не е за теб.
Не знам дори дали себе си описвам.
Споделям?
Не.
На себе си говоря.
Записвам.
За да мога някой ден,
себе си да събера
да се разбера.

Не чукай.
Просто влез.
Там съм.
Зад вратата.
В бяло
Е цялата ни къща.
Градина в зелено млечно
И аромат...
на момина сълза.
Раздяла.
Раздялата е дълга.
Тук.
А там е измерение,
в което те докосвам.
В което бързаш да се прибереш.
А аз притихнала,
останала
самотна без душа,
която те прегръща
още
със стъпките ти откъм вратата :)

Пилот




Понякога си представям, че съм художник.
Не ми е необходима боя.
И четка си имам.
Понякога си представям, че съм пианист
виртуоз, който борави умело
на орган със струни от думи.
До степен в която
усещаш че животът е
средство
с което се носиш
по въздуха порест.
Дух.

Шизофренично




Отдавна не съм сънувала.
Няма нужда сънят да изграждат образи,
за да пълни съзнанието.
Очите ми могат да виждат повече.
Губя остротата им,
Но затова пък художникът зад тях
Реди картини,
Които среща по пътя си.

Обичам да съм сама.

Река



Навремето убих мъката
с работа.
После убих и самотата в работа.
Имаше моменти, в които работата убиваше мен.
Това не ми върна никого,
Не ми върна и любовта,
Докато не открих искрата в себе си.
Сега като демони работата и любовта
се надпреварват за мен
в мен.
Не е вярно че сме едно,
винаги сме били
къщи на стихии.
Ако останеш сам,
ще полудееш.
Бягай.
Обичам те.
И ти знаеш.
Че двамата сме река.

Руми

2.7.16

За уроците от страданието


Има хора, които никога няма да разберат какво си направил за тях. За да познаеш хората, не е необходимо да боравиш с факти. Сърцето ти ще познае приятеля, този, с когото спонтанно можеш да обмениш думи на радост или страдание.
Невинаги този процес е двупосочен. И тогава единият страда, вероятно и другият, по свой си начин. Ала, страданието е предверието, предверието и на Ада, и на Рая, нали?!
Прави за другия това, което смяташ, че е добре за него, без да залагаш цена от себе си, защото никой не се нуждае от жертви и на всекиму е поверена ролята да отговаря преди всичко за себе си... Прави каквото смяташ за нужно и е по възможностите ти и продължавай напред по пътя си.
Много хора по пътя ти ще се попилеят във вселената, шепа ще останат с теб да те обичат. Самотният човек не е този, който се радва на малка компания, а този, който няма какво да си спомни...
Има трудни моменти по този път. Понякога отчайващи, понякога разочароващи... Но точно в тях идва осъзнаването, че никой никому нищо не дължи на този свят. Този, който е отлетял от теб, неразбрал стореното му добро, има своята собствена призма за измерване. То, понякога е правилни, друг път - не, понякога призмата е празна, защото не на разума и логиката принадлежат връзките, а на онзи емоционален интелект, който носим в себе си. Неговото обучение не се формира от познанието на факти и способностите на паметта...
Не страдай за отишъл си човек, неговото ниво е друго. Пожелай с Бога да върви по своя път и бъди отворен, бъди отворен към онези, които ще ти помогнат да бъдеш просто себе си и онези, които биха ти съдействали по неведоми пътища сам да израснеш и откриеш блаженство за себе си и ближните ти.

19.6.16

Приемане




Някъде, някога там, на 43 разбираш, че времето е странно измерение и си си същия, като онова 5-годишно дете за първи път осъзнало се, тичайки по зелените поляни. И най-хубавото е, че не си се променил и че отново тичането по влажна трева ти създава същото усещане за свобода и удоволствие, в този временен акт на съприкосновение на стъпалата ти с живата земя се чувстваш свързан с вселената и разбираш своето място в нея, независимо от микроскопичния ти размер в този необятен мащаб.
Целуваш въздуха, целуваш онова момиченце, запазило живия поглед на сърцето към новото и към истинското и го приемаш с всичките му недостатъци, защото то е най-скъпото и единственото, което имаш безрезервно и окончателно!
И откриваш, че обичаш живота, о, само как го обичаш, по най-вулгарния и налудничав начин да го предизвикваш да бъде твой!
Разбрах всичко!
Или почти всичко!
Разбрах, лудите 40-те и за пореден път простих!
Този път на себе си, че съм това, което съм.


Картинка - www.artpeoplegallery.com/akira-enzeru-photography/

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails