Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

1.8.18

Защо си тъжна

 - Защо си тъжна?
 - Защото не съм достатъчна.
 - Но аз те обичам.
 - Това ми е достатъчно на мен.

Из "Аз и Лисицата"

17.6.18

Новите медии

Информацията в интернет не само става по-достоверна, но и материалите по-качествени. Печатните издания се транформираха в онлайн. В тях се вляха готови редакционни екипи. Днес интернет медиите са по-бързи от радиото и телевизията. Четят се навсякъде. Предстои вливането на телевизията в онлайнплатформи, но не по-същия начин, както стана пренасянето на пресата.Тази тенденция е неизбежна. Потребителят сам изгражда програмата си благодарение на устройствата. Определящ за оцеляването на тази среда ще бъде все повече брандът. Предстои да се създаде механизмът по който потребителят ще трябва да плаща за този труд. Някои онлайн медии въвеждат абонамент, като привилегия да бъдат четени. Дали ще остане или ще се въведат други по-работещи начини, предстои да разберем.

13.6.18

Светулката и Строителя на кораби втора част

- Страстен ли си? - попита Светулката.
- Не знам - отговори той. - Никога не съм имал повод да разбера...
- Ти трябва да си много тъжен човек! - изтрептя тя с крилца и за миг сякаш се превърна във феята на Питър Пан. - На мене ми трябва страстен приятел, иначе крилцата ми няма да могат да светят в тъмното... - тъжно и едновременно сангвинично продължи да бъбри тя. Не се знаеше дали искаше в този момент да чуе повече него или гласа вътре в себе си.
 - Ще се опитам да те обичам. - отвърна Той. И за миг замълча, макар че игледжаше цяла вечност безвремие. - Само това мога да ти обещая...

Притча за истината

Имало едно време едно селце, в което живели задружно шепа отрудени земеделци.
Работели, хранели се, плодили се... Всичко, както му е редът, за да бъде селцето.
Традиция било да се събират и на вечеринки и се разтоварват заедно.

Случила се една пролет дъждовна. В кал прогизвали краката им, а семето изгнило от влагата.
Годината обещавала да е тежка.

Решили дружно да сменят мястото на селото. Но минавайки през тресавището, превърнало се в блато, един от селяните затънал.

Потъвал човекът, а останалите нищо не можели да направят. Едни се скупчили около него - протягали ръка, но не след дълго от страх да не бъдат завлечени прибирали ръка и се отдръпвали. Част от групата се суетяла настрани. Други просто настоявали да продължат пътя си - бъдещото на селото искало жертви...

Гледал суматохата Човекът Вълк. Мозъкът му работел на бързи обороти - също както когато волът му затъвал в калната нива и децата му се борили да задвижат ралото. Забил прът в земята. Завързал за него дебело въже с примка и краят му хвърлил към тънещия.

- Дръж! Сложи го под рамената! - провикнал се Вълкът грозно и страшно.

Инстинктът послушал Вълка. Той го задърпал. Трудно било. Тежко било, но дърпал.
Дошъл друг и задърпал и той. Събрала се група. Изтеглили човека.

Поздравили се хората и поели пътя си.

Вълкът бил последен. Пред него Спасения провлачвал крака.

 - Благодаря ти! - изрекъл Спасения - Ако не беше ти, щях да си ида!
 - Върви, върви! - рекъл Вълкът с поглед втренчен в околността. Странни шумове долавял слухът му. Той бил човекът Вълк не случайно. Водачите на глутницата винаги вървели последни.


30.5.18

Тази луна как се е облещила срещу ми


Погали ме по кожата.
Виж как луната се оглежда в нея
Целувай ме тихо и страстно.
Целуни ме по кожата
Докосни се до моята плът
Закопняла за нежност
За любов без пощада.
Погали ме по кожата
Дай ми глътка сладост
Ще ти отвърна с тиха въздишка
Със зверски копнеж
Тихичко сдавен във гърлото
Скътало всичките болки и злини на деня.
Погали ме по кожата
Покажи ми как тяло със тяло
Може да се обича.
Погали ме...
И после си отиди
Остави копнежът да ме довърши
Той е храната на мойта душа
Не страстите шумни.
Погали ме.
И после гръб ми обърни
Остави ме и
Бягай
Без милост и
Без пощада.
Страдам...
И точно преди себе си да изгубя
Върни се и
Целуни ме
Също толкова страстно
Колкото в деня в който ме пожела
Погали ме
И чак тогава до мен остани.

27.5.18

Осъмване

5 и половина е. Осъмнах.
Обикновено като осъмвам съм скапана и жадна за сън до степен, че не помня коя съм.
Не и днес.
Когато чувам стотици птици навън да пеят под балкона.
Невероятно утро.
Не е истина как звуците къпят деня при раждането му.
Изпълнена съм с енергия, сякаш съм спала непробудно...
Вероятно цели 20 години.
Или поне 10 часа.
Чувствам се щастлива.
Прането ми все още не изгладено. Пералнята продължава да се върти...
Малкото спи, като ангел вдигнало ръце нагоре.
Лисицата се е смотала на кравай под леглото ми и доволно дреме.
Нашата лисица е вълшебното същество.
А аз за първи път се чувствам истинки щастлива.
Може би откакто съм била на 5, когато съм си играла с онази топчица на балкона, когато татко ме е заснел на черно-белия филм.
Чакат ни много приключения Малкия ми.
А сега спи спокойно.
Довечера ще ти разкажа приказка. Която никой не е чувал досега...

Аз и Лисицата

Първите ми спомени за мен бяха, че искам да се казвам "Мими". За това може би първата ми кукла се казваше така. Все още помня лицето ѝ.
Исках да имам сини очи и дори бях измислила начин как да ги оцветя. Не искате да знаете. Радвам се, че не съм го направила, вероятно това щеше да е свързано с доста плачене. Но определено не е ужасяващо, както вече се случва на телевизионния екран.
Наистина съм срещала лисици. Разминавали сме се по пътя си като стари дружки.
Лисицата, която помня, не изпитваше и сянка страх от мен. За разлика от моето стъписване.
Лисиците са нещо средно между куче и коте, хем гальовно, хем може да те залае.
Вълкът несъмнено е по-благородно животно, но слава Богу вълци не съм срещала като малко момиченце.
Израснала съм сред гората. Не през цялото детство. Но първото ми осъзнато, за да помня мириса на бор до ден днешен.
Аз съм щастливо момиче защото знам как се прегръща дърво и как усещаш с фибите на тялото си движението на неговите флуиди отвътре.
Чувството на живот, хлади свързаност, сливане дори, са несравними и го казвам, от днешна гледна точка на жена минала 45 лета, сливала се с други тела и дала живот на нови.
Прегърнете дърво! Лисица може да не срещнете.
А аз трябва да потеглям, защото ме чака дълъг път. Който въобще нямам представа докъде ще стигне.
Ще пътуваме Аз и Лисицата.

За теб, малки ми Борисе!

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails