1.3.24

Молитва

Беден си, когато няма рамо,

на което да опреш чело, и да поплачеш.

Този свят не учи на прегръдки,

а можеше да простира платна.

Никой вече не запалва ничия свещ

Просто хиляди свещи си отиват,

Стопени от вятъра.

Въпреки това си длъжен

В себе си кремък да търсиш,

За да подадеш искра,

От която да племне огън,

С който да топлиш огнище,

В което да отглеждаш красива керамика.

Днес пиша писмо,

До Бога го адресирам,

Да ми прати човек,

Който да чувствам до своето рамо,

Докато вардя топло огнище

И рисувам с цветни бои.

Да бъде!

Амин



10.2.24

Никога не съм била фен

Никога не съм била фен. Не разбирах как точно да се пристрастря към някого или нещо. Харесвах много неща, нищожно малко не харесвах. Приемах много неща, изключително малко изключвах. Нямаше нито певец, нито художник, нито стилист, нито актьор, нито танцьор, да провокира у мен желанието за безусловно следване. Освен интелекта, разбира се, освен мъдреците. Но истинският мъдрец не създава маса от поклонници, а само пътека до сърцето. А интелектът? Интелектът изисква интелект - ежедневието ми нямаше как да ми позволи подобно високо изкачване по стълбицата, така че си останах в полето на самородните мъдреци...

Но казват, че за да създадеш последователи, ти е нужно поне веднъж да станеш фен.

Не ми е в същността да създавам последователи, макар че се е получавало, без те да го създанават и дори отричай го. Не мен този хляб не ми е нужен да летя - птиците могат да се издигат в небето единствено сами. А и аз съм от тези видове, които не се нуждая от ято, а по-скоро от простор като соколиците.

Обичамм красотата, обичам цветовете, преживявам музиката и ритъма, но най-обичам въздуха и водата, вероятно огъня и твърдината. :)

И непланирано чудото ми се случи - да стана фен. Най-неочаквано, най-непредполагаемо, най-необяснимо за визията, стила ми, усещанията у другите, които създавам.

Може да звуци адски глупаво - но да си фен не е нужно да има разумно обяснение, то е също като влюбването - онова мигновеното, необяснимото, на пръв поглед непасващо ни, понякога дори вредно... Не мога да кажа, че съм се и влюбвала от пръв поглед. С изключение, когато бях на 11, но това е друго. Дали съм изиптвала страстно привличане към някого за части от секундата - всъщност, като се замисля само един път в живота ми, когато случайно се сблъсках с един управител на ресторантски салон: секунди, които са оставили в паметта ми белег, но не и секунди повече. Моите влюбвания са винаги малко след време, изведнъж като леген със студена вода и лед, които се изсипват рязко върху ми, с пълно настръхване и объркване. Не успях да докосна хората, до които съм се влюбвала, и реално само един от тях нося дълбоко в сърцето си, нещо неразбираемо за него, и до някъде за мен. 

На толкова години станах фен на корейската тв драма. Не бих казала, че е смешно или глупаво. Неочаквано е. За толкова изгледани сериали за година знам, че корейските продукции имат различни жанрове, различни аудитории, сложност на актьорска игра, задържащи вниманието сценарии, перфектна режисьорска и операторска работа, скоростно прогресираща техника... Бих искала да снимам корейска драма. Да се докосна до всяко нещо при създаването на филм - актьорите, грима, стайлинга, камерата, камерата, камерата, светлината, монтажа, сценария...

Имам си любимо студио, актьори фаворити, остава да науча имената им, които трудно се помнят от нашия индоевропейски моделиран мозък, макар че визуално ги зная, да науча сценаристите им, операторите, режисьорите. Не знам дали ще стигна толкова далеч, не ми е нужно. Знам само, че несъзнателно съм станала ревностен защитник на к-драмата, корейските актьори, фен съм на корейската кухня и съм открила колкото и да е странно, че мозъкът ми успява да започне издяланите им срички, въпреки че трудно формира памет.

Как станах фен на к-драмата?

Открих я, страдайки от сърдечна болка. След като животът ми не ми предостави това, което исках, открих заместител - също както има подсладители за захарта. После избягах и се скрих в този свят, който ме откъсваше от трудността в моя. После открих, че това ми носи терапевтичен ефект. После, се върнах към нещата, които обичам и ме вълнуват, добавих нови. Открих нов свят. Нови порти. Да вървя с моите обувки и моите крачки. 

Все още ми остава да ги реализирам - нещата, които толкова искам да правя. Имам сериозно затруднение, за да случа нещата веднага, но дори само светлината от отворената порта ми е достатъчна да се чувствам добре.

Вече не се чувствам като роб на фикс идея. Болезненото усещане, че ми е нужен друг в любов, за да се чувтвам цяла, е надрастното. Станах си самодостатъчна изцяло, макар и това да не ми е по сърце, но повече ме вълнува какво мога да направя, сама да си дам времето, в което да изпитвам трепети, подобно на влюбването. Радвам си се сама на себе си. Това е велико чувство, на което трябва да учим децата си - жалко е, когато късно сме се докоснали до това, за да създадем по-здрава връзка в тях, но животът си знае своето русло.

Сега за себе си искам само две неща. Не, нека си три неща. Двете са нови, а второто е неостаряващото, наследеното от дванадесетгодишната мен. :)

2.2.24

Всеки си има своя праг, в който прекрачва към друго измерение

Моят паралел на времето преди

и времето нататък настъпи сега.

Точно на ** години.

Всеки си има своя праг,

в който трябва да мисли за друг

нов свой образ,

който да кореспондира с теб самия

и със света.

Знам как ще остарея

и това ми харсева.

Ще гледам да подредя

нещата така,

че процесът да бъде възможно най-дълъг,

за да мога да се наситя

на този свят 

още толкова 

колкото ми е нужно

за да летя!

Всеки си има своя праг,

в който прекрачва към другия свят.

Не, ние не умираме,

Просто сменяме

измерение

след измерение

във пътуване...


31.1.24

Не ми е нужно суетно да бързам

Ноктите ми са станали толкова дълги

Че ми пречат да имам своята връзка на бързина със света

Дългото е със собствено усещане за всеки

На едни не им стигат и два сантиментра

На други са много и два милиметра.

На мен ми трябват

Толкова колкото за красота

И не ми пречат да бъда себе си

С пръсти които да могат да галопират

По клавиатурата без да се спъват.

Бих ги подкъсила до минимум

Само ако съм доктор

Или свиря на пиано

Защото там деликатността на допира

Е толкова важна

Колкото гъвкавостта на всеки прешлен в гръбнака.

С пръстите си мога да прегръщам целия свят

С очите си вече не така мога да съзра

А ушите ми са невъзпитано мои.

Казват, че индианците могат да слушат с коса - 

понякога им завиждам,

Но си имам шесто чувство

каквото и да е то -

за да не ми е нужно суетно да бързам

Извън мойто ниво.

Днес съм невъзможна!

Днес съм невъзможна.

В някое друго време не бих се понасяла

Днес просто си се наслаждавам на себе си

Не ми остава толкова дълго време живот

Колкото вече изживях.

Костите ми отдавна отправят към мен

Своите тежки въздишки

За пропилени лета

В кои волни биха могли да тичат подир други нозе.

Днес наум ръцете ми прегръщат цялото ми тяло

За да ми кажат,

Че единственото нещо, което си заслужва

Да направиш за себе си

Е да пиеш нектара на живота без свян!

Розово като букле

Розово като букле

Орхидеите могат да цъфтят

Ще ги полея всичките

Ще опазя цветовете им от слънцето

Без да ги лиша от светлината

която обичат.


Орхидеите могат да цъфтят.

Съжалявам, че нямам двор

За да засадя поле от божури

Нека бъдат в розово

Точно както в мислите ми

В този двор

Ще се разхождам

Винаги, когато вън застудее.


Днес въздухът мирише на цветя

Като нектар, който сучат пчелите

Мед имам по пръстите си

А в ореха

Под сърцето ми

Свети 

Звезда


26.1.24

Сокол ли си, жар птица ли си...

Понякога ми се иска да съм глупава.

Леко да се отпусна на нечие рамо

Да си бъбря несвързани разни неща

И гласът ми да се извива като лилия във вода.


Не, не ми било писано,

Да бъда в този живот кукличка Барби - 

Аз и не искам - 

Но от време на време

Беше ми нужно да съм нечие малко момиче,

Водено за ръка.

Но от време на време някога

Ми се искаше да ме гледат силно в очите.

Днес искам само криле,

И никой

Дори и децата ми,

Да не връзват връв върху шията ми

И не ме теглят в калта, която е мината.

Все още на тези години

Си се представям в някого гушната

В споделена хладна постеля

И аромат на канела във въздуха...


Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails