Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

8.2.17

Красива нощна пеперуда

Защо сега застанала съм плахо
до полето слънчогледи.
Нали сновях на воля в него
на сън до мрак
и пак
отново
и отново.

Защо сега вървя по пътя тесен
и хвърлям поглед
над хоризонта черни пити,
а сърцето някак
дърпа ме назад
към полето изорано
зад гърба ми.

Птицата умря
Удари я куршум и падна
някъде
в полето
загуби се
стромоли се
изчезна
само филмът за нея ми остана.

Поглеждам небесата над главата ми
небето няма цвят
не зная слънце ли
или звезди да търся в небосвода.

Все още дишам
и в гърдите
тупти сърце на птица.
О, само колко крехко е,
и мога него
толкоз лесно да загубя.

Прати ми Господи целувка,
във този птичи крясък.
Ще бъда луда, ще бъда мила,
ще бъда твоя,
и пристан, и покой, и муза
Не поет.
Ще бъда теб във твойто долно огледало
изкаляно със пръст,
покрито с пепел.

Обичай ме каквато съм
Красива нощна пеперуда
С живот за миг във твоя длан.

21.1.17

Кокичета

Чакаш ли ме.
А защо не протегна ръка.
Отдавна съм при теб.
И те следвам.
Дишам с твоя ум,
Прегръщам твоето тяло.
Да, няма как да е тук.
Светът е илюзия,
в която понякога
мечти и реалност
създават събитие.

Аз ще последвам твойта ръка,
Стъпвам по пътека между нацъфтели кокичета,
Въздухът мирише на топящ се сняг,
Моята ръка е топла.
Твоята все още не я усещам...

Лили Чаушева Кокичета


Блокирана





Понякога просто трябва да оставиш нещата да се случат.
Да останеш блокирана.
На гъсеницата също ѝ трябва време,
за да се превърне в пеперуда.
Да, няколко пъти в живота си се учим да прохождаме,
И всеки път е различно,
Гъсеницата няма как да предаде опит на пеперудата.

Понякога просто трябва да оставиш нещата да се случат.
Или да оставиш сърцето да надвие ума ти,
Да се слее с хоризонта, по който отдавна мечтаеш
И всяка нощ се превръщаш в птица.

Добре, опитай, прекоси морето от рапица,
Загуби се в морето от слънчогледи,
Извиси се,
Докосни с устни хлавния въздух в тих полумрак,
Бъди готова да останеш непрегърната,
Но опитай,
Докато крилата ти птичи,
Не са отслабнали в лутане.

Понякога просто смело трябва да изречеш,
заслужавам,
този мед във устата си,
заслужавам да те обичам,
и не искам да спра 
тази топлина във гърдите.

Събирам сили за полет,
Мога и да се изгубя,
Може морето от слънчогледи да изсъхне.
Но тази реколта, тази реколта ще бъде...
Просто не спирай!

25.11.16

от мен

И знай, че животът е като водата. Също като реката извира, криволичи, скача, замира... Може да пресъхне. Или да се слее с Океана. Но пак ще я има и нов ручей или извор ще се появи.

Остави обичта на облаците свободна. И носи сърцето си пълнокръвно. Защото животът е, за да го обичаш и даваш в наследство!

22.9.16

Познай

Не ме чети.
Това не е за теб.
Не знам дори дали себе си описвам.
Споделям?
Не.
На себе си говоря.
Записвам.
За да мога някой ден,
себе си да събера
да се разбера.

Не чукай.
Просто влез.
Там съм.
Зад вратата.
В бяло
Е цялата ни къща.
Градина в зелено млечно
И аромат...
на момина сълза.
Раздяла.
Раздялата е дълга.
Тук.
А там е измерение,
в което те докосвам.
В което бързаш да се прибереш.
А аз притихнала,
останала
самотна без душа,
която те прегръща
още
със стъпките ти откъм вратата :)

Пилот




Понякога си представям, че съм художник.
Не ми е необходима боя.
И четка си имам.
Понякога си представям, че съм пианист
виртуоз, който борави умело
на орган със струни от думи.
До степен в която
усещаш че животът е
средство
с което се носиш
по въздуха порест.
Дух.

Шизофренично




Отдавна не съм сънувала.
Няма нужда сънят да изграждат образи,
за да пълни съзнанието.
Очите ми могат да виждат повече.
Губя остротата им,
Но затова пък художникът зад тях
Реди картини,
Които среща по пътя си.

Обичам да съм сама.

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails