Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

26.5.12

Усещам как...



Усещам как напоследък тестостеронът надделява над биологичната ми същност и може би тихичко си кикоти над моята съпротива и пристрастяване към виталното. Тестостеронът не си пада по музи. Чудя се как въобще мъжете успяват да живеят и виждат красивото в този свят с толкова от този хормон в кръвта си, след като мен само малко в повече ме извади от равновесието между едната ми и другата ми същност.
Концентрация, разум, логично мислене. Боже, че скука, но истината е, че агресорите действат по този начин стратегически, когато завземат територии. Моето дясно полукълбо се е сгушило изтласкано някъде и като сива мишка в тъмен ъгъл наблюдава в потрес узурпаторска мощ на бездушния прагматик.
И в същото време, зад мишката сянката й се изправя в самодоволен присмех: „Знам те аз, знам. Ще дойде и твоето време, още повече, че имам опит как да те поставя на мястото. Само този ужасен тестостерон да спадне...”
Не ми остава нищо друго, освен да повярвам на сянката на мишката и да се надявам, че след няколко месеца и може би още малко безсънни нощи ще мога да си върна крилете и облачетата под краката ми, за да правя света на тестостероновите мои душици по-интересен и вълнуващ, а моя по-богат и пълноценен...
Ех, тази същност от дясното полукълбо, влюбена в музи, колко е крехка и невинна... Защо тогава толкова обичам стихията й и само в нея се раждам и виждам...

11.5.12

Може би, магията се случи...





Може би, магията се случи и митохондриите се заредиха с енергия, а това върна живота в клетки и създаде у тях сила срещу чужди тела и да създават. Вярно, това не върна цвета на косите ми и те все така остават прекалено сиви за възрастта, но успя да опъне кожата и върне отдавна забравения блясък в очите.

Не знам кое крепи повече, вярата, обичта, упорството да не се откажеш или да се довериш на Бог, че той прави най-доброто за теб, дори когато ти се струва, че те мрази... Въпросът е само да имаш куража да чакаш своя ред, като подаръците, които несъмнено получаваш като дете от Дядо Коледа...
И едва, когато опознаеш себе и простиш дребните си и тленни несъвършенства, получаваш най-ценния подарък. Как да не го къташ страхливо, молейки се на всички Светии празникът да продължи и не ти бъде отнет...
Просто не ми остава друго, освен всеки ден и миг, в който се сетя, да не повтарям, че обичам!

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails