Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

14.1.18

Бях започнала да изграждам броня...

Бях започнала да изграждам броня.
А той ме върна.
Сега съм гола
Точно така, както бях и преди...

Откровена съм към света,
но той не винаги е мил
и тогава от ръцете ти изникват
клони
не с листа
а със бодли.

Преди дни
Не знаех коя съм
Бях захвърлила дивашките дрехи
И навлякла железни доспехи.

Но той ме върна.
И отново съм гола.

Можех да бъда добра мръсница.
Щях с виртуозност
да я изпълнявам тази игра.

А сега пак съм си аз.
Знам, че Господ сигурно ме обича,
щом в точни моменти
ми изпраща точните хора,
за да остана вярна на него. 

Сълзите се стичат по страните ми.
За първи път може би
Плача не за нещо
А за себе си.

Не знам каква ще бъда.
Даже не знам сега и коя съм.
Нито знам кой път да поема
И как да вървя.

Просто съм гола.
Но не ми е студено.

6.1.18

Пъпна връв

Знаеш ли какво е
когато ритъмът на сърцето се забави
и дробовете започнат спокойно и властно
да поемат и издишат.
Знаеш ли какво е
детето ти да се унесе в гръдта ти
разтворило в теб сякаш вселена
но по-властна от теб.
Знаеш ли какво е
да заспива
когато неговата ръка е във твоята
и там между
дланите ви
да се ражда нова система.
Там, точно там
тупти
твоето сърце!

1.1.18

Луда жена

Днес бях със тебе страстна.
Макар и само на мечти.
Във тебе впивах устни
до кръв във твоите страни.

Прокарвах пръсти по косата
Обичах те със тяло.
И пак целувах те, и пак със пръсти
до болка стисках те, оставях ти следи.

А ти си мил и тъй великодушен
играчка беше в моите ръце
душата ти примряла
всяка ласка
опитваше се да разбере.

И после спусках аз език дълбоко
във твоята уста,
смирена после
разхождах пръсти
по твойта кожа на гърба.

Прегръщам те.
И ти си между краката ми,
а аз във твоите.
Не ни се тръгва.
Да още не веднага, не сега.

Обичам тялото ти,
но не сега,
а после.
Когато плахо ме помолиш за целувка....

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails