Може би, магията се случи...

Може би, магията се случи и митохондриите се заредиха с енергия, а това върна живота в клетки и създаде у тях сила срещу чужди тела и да създават. Вярно, това не върна цвета на косите ми и те все така остават прекалено сиви за възрастта, но успя да опъне кожата и върне отдавна забравения блясък в очите.

Не знам кое крепи повече, вярата, обичта, упорството да не се откажеш или да се довериш на Бог, че той прави най-доброто за теб, дори когато ти се струва, че те мрази... Въпросът е само да имаш куража да чакаш своя ред, като подаръците, които несъмнено получаваш като дете от Дядо Коледа...
И едва, когато опознаеш себе и простиш дребните си и тленни несъвършенства, получаваш най-ценния подарък. Как да не го къташ страхливо, молейки се на всички Светии празникът да продължи и не ти бъде отнет...
Просто не ми остава друго, освен всеки ден и миг, в който се сетя, да повтарям, че обичам!