Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

25.9.10

Сънища сънувам



Бих разделила сънищата на няколко групи.
1. Сънища, които сънуваме, когато сме напрегнати, намираме се под някакъв стрес. Сънища, които забравяме и се събуждаме само с усещането, че ги имало.
2. Сънища, които изваждат на показ най-скритите ни и непризнати страхове. Сънища кошмари, които помним. Ужасяват ни. Които ни показват, всъщност, истината. Стига да успеем да ги разкодираме.
3. Сънища – ужаси, плод на забравени психо-травми.
4. Сънища знаци.
5. Сънища, в които пътуваме.
6. Сънища с привкус на бъдеще.
7. Сънища неясно минало.
8. Сънища с отворени очи.



1.+0.
Напоследък сънувам много от първата група сънища. Очевидно, преди съзнанието ми да стигне до извода, че се намира в напрегнат период, подсъзнанието ми вече е свършило цялата работа. Нямам намерение да правя дисекция на съня. И да го разглеждам като материално явление във фази, произход и времетраене...
Просто ще извеждам свои наблюдения върху съня. Предполагам всеки има своите. А тълкуването на съня никога не е било еднозначно. В него има доза магия, която ние хората не разбираме...
От месец може би сънувам много. Не пропускам нощ. Разбирам, че сънят ми е крехък. Че тялото ми не получава необходимата му почивка. От това умът ми допълнително се измъчва и се превръщам в напрегната струна без звук... Не помня сънищата. При събуждане знам само, че съм сънувала. Повече ме безпокои фактът, че съм разтревожена без преди това да съм разбрала..., че се отдалечавам от себе си...
Още повече, че от години не бях сънувала...



2.
Преди време. Преди седем години след трагично събитие през нощта сънувах кошмар. Помня как с малкото сили, които бяха останали в изтормозената ми душа, преди да тръшна вратата на Бог Го помолих да се смили над мен и повече не сънувам...
И не сънувах...



4.
И не сънувах през всичките тези години. Освен веднъж, когато сестра ми в сън-знак бе до мен и разговаряхме така, както преди, ядейки нещо като катък...
Естествено, събудих се.
Знаех, че сънят е знак. Знак за нещо. Но не можех да го разтълкувам.
След време разбрах, че калцият в организма ми е под допустимите референтни граници. И това някак ми беше достатъчно...


Имали ли сте такива сънища знаци? В съня си чрез образ да получавате познание за нещо, което ще е полезно да сторите за себе си или друг? Факт, истина, която може би отново съзнанието ни не улавя, но подсъзнанието е разчело импулсите на тялото или на случващото се...
Сънищата са невероятно богатство да опознаем себе си. Помагат ни да решим важни ребуси, пред които сме изправени в живота. Понякога имам чувството, че ни показват много повече от света, който виждаме с очите си и чувстваме физически през деня... Нямам предвид за живот в съня, а за допълнението, което ни дава съня в живота...



3.
Имам текст в блога, в който описвам как някои сънища ни разкриват случки от миналото, които сме забравили, най-вече от ранното ни детство, но които са гравирали същността ни и определят поведението ни... Този сън описах в Облаци. Сюжетът му се оказа спомен от живота ми, когато съм изпитала силен ужас и съм заключила дълбоко в себе си. Не мисля, че трябва да подминаваме сънищата си просто така...
Ако си бил изгубен. Ще сънуваш, че си изгубен. Когато си бил малтретиран, травмата ще те навестява, когато съзнанието ти е най-беззащитно и спи.




6.5.
Ще ми се да поговорим за друга категория сънища. „Пророческите”, както ги наричам.
Не мога да ги подмина, колкото и налудничаво да звучи пророчеството въобще. Защото тези сънищата, наред със сънищата пътувания, които разделям условно, а може и без тази граница, са оставили в мен силна следа.
Първите два са от времето, когато преди години се преместихме в ново жилище, бях в осми клас. И двата съня са толкова странни и дълги, въпреки че ми е ясно, че един сън не може да е кой знае колко дълъг. Нека ,тогава да кажа, сънищата бяха с богата и сложна сюжетна линия.
Помня ги почти до подробности до ден днешен. Днес тълкувам част от образите и случилото си много по-успешно, отколкото преди години. Тогава се оставях на фантастичното в съня да окрили въображението ми и да овладявам странното усещане, което всеки път при спомена за съня ме обвземаше. Твърде голяма сила. Има сънят.
Трудно ми е да открия причините за произхода на тези съновидения. Сигурна съм обаче, че такива има. Единият сън недвусмислено предсказа разпада на семейството ми. Факт, случил се след години, но явно детската ми психика и чувствителност е улавяла „нередностите” много преди... Това е единственото, което от разумна гледна точка мога да намеря. Оставям да вървя през полето. Сама. Под надвесилите се над мен електрически жици. А полето е много специфично. Като картина от разказ на Елин Пелин...
И в този, и в другия, непрекъснато се виждах от един образ в друг, от момче в момиче, нещо което психолозите биха обяснили научно със своите познания и термини, но съм на мнение, че винаги у нас има нещо, за което все още не пише в дебелите книги, така че ще отмина някои известни ми тълкувания на специалистите точно за тази особеност в сънищата...


И в двата съня бях сама, накрая вървях сама, след загуба по нещо скъпо и принадлежало ми, за загуба не точно на част от теб, на картината около теб...
Стотици пъти се връщах назад и си казвах само да бях успяла да разгадая съня и образа, чието име бях поставила толкова точно... Дали щях да променя с нещо бъдещето си, да променя поне за години нечия съдба и живот...
Или може би днешната ми проекция изпраща „внимателни” за предстоящия трус на моето минало вече аз...
Можем ли действително да бъдем сигурни, че няма паралелни светове?!
Не знам какво да мисля. Всъщност отдавна и не мисля по този въпрос, а само се оставям на събитията и следя елемент по елемент пъзела... Ако въобще има пъзел, ако въобще има линия...


Имах и трети сън пророчество. Но кратък. Събудил ме с плач. По нещо загубено. Помнех само един покрив и ужасен шум. В продължение на година след съня непрекъснато се оглеждах в покривите на сгради, за да намеря този и открия произхода на самотата.
Покривът видях в действителност след още година.
В новия дом на сестра ми.
А шумът?! Един ужасен шум, който издават апаратите в реанимация.


Добре, ето още два по-прости. При самото започване на предишната ми работа, сънувах сън, в който се виждах как с разочарование и болка, с тежко сърце си отивам от място подобно на офиса... Така и се случи.
Или преди много години, непрекъснато сънувах как пътувам от квартал към работа/училище, от което вече десет години пътувам, а преди не бях и стъпвала тук...


Дали си въобразявам. Не знам. Възможно е. Но ми е странно да сънувам сграда, която е построена 21 години по-късно...
Мястото е точно срещу дома ни от детството.
И шумът е налице, подобен на реанимация, ужасен, накъсващ реалността.
Всеки път, когато минавам от там имам усещането, че мястото е, сякаш площадка на измеренията.
Обичам да съм там. За да мога да „пътувам” и събирам себе си от няколкото посоки, които познавам и не съвсем...



7.
Има и други странни сънища. Които, сякаш са събития, на които сме станали свидетели в някой минал живот... :) Толкова истински изглеждат, събуждат те с толкова силно чувство, при което отхвърляш тълкуването на образите и значението, което носят от настояща гледна точка...
Само да знаете в какъв град съм била :) В град крепост със стени изградени от червени тухлички и куполи, може би нехристиянски и не знам защо все си мисля, че много прилича на Ташкент или Тбилиси. Всъщност името го знаех в секундите на събуждането...



Ето друг. Сива стая. Всъщност, всичко е сиво. Студено и влажно е. Лежа на маса. Не знам защо, но сякаш се крия от някого и може би бягам. Но случващото сега ме е спряло. Сякаш има мъгла навън. Раждам. Две момчета. Оставам със спомена за загуба. Събуждам се с името на единия. И секунди след това го помня. Не знам защо името оприличавам на мълчалив, но значението му също така е близко до Младен. И има нещо подобно на Найден. Загубих името. Не го помня след тези секунди. Остава само паметта за първата буква. И усещането за мъглата и влагата. И че съм тръгнала на някакъв път, и въпреки че съм сама имам надежда, че някъде там ще се срещна със загубеното...
През деня незнайно защо търся църква на Света Петка Мъгленска в българските земи и не съвсем...


Голяма фантазьорка съм, нали?! А може би не...
Нашият мозък е невероятен. В късното ми детство исках да напиша разказ за хората-транзистори или трансформатори, антени или нещо от сорта. Можем ли да бъдем сигурни, че някаква част от мозъка ни не изпълнява, улавя и разкодира друг вид вълни...



8.
Последните сънища от списъка, който изложих в началото.
Това са картини, които от време на време ми се случва да виждам. Които изведнъж изплуват в съзнанито ми като места, на които някога в друг живот съм била или които са пред очите на друг човек в момента. Две от тях са доста силни и бих могла да опиша. Красиви са. Природни пейзажи. Възможно е просто умът ми да ги създава, за да си отпочине. Нали това е вид медитация...




*
Това е най-дългият ми текст и най-обърканият. С него търся. Не очаквам. Харесване. А връзка. ;)
Написах го преди седмица. Отдъхнала съм за малкото време явно, защото еженощните епизоди прекъснаха.
Бих искала да споделите своя опит и знания, свързани със сънищата...
Друг луд като мен има ли?

1 коментар:

Анонимен каза...

има :).
Настръхнах докато го четях понеже и при мен сънищата бяха подобни... но вече не

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails