14.1.18

Бях започнала да изграждам броня...

Бях започнала да изграждам броня.
А той ме върна.
Сега съм гола
Точно така, както бях и преди...

Откровена съм към света,
но той не винаги е мил
и тогава от ръцете ти изникват
клони
не с листа
а със бодли.

Преди дни
Не знаех коя съм
Бях захвърлила дивашките дрехи
И навлякла железни доспехи.

Но той ме върна.
И отново съм гола.

Можех да бъда добра мръсница.
Щях с виртуозност
да я изпълнявам тази игра.

А сега пак съм си аз.
Знам, че Господ сигурно ме обича,
щом в точни моменти
ми изпраща точните хора,
за да остана вярна на него. 

Сълзите се стичат по страните ми.
За първи път може би
Плача не за нещо
А за себе си.

Не знам каква ще бъда.
Даже не знам сега и коя съм.
Нито знам кой път да поема
И как да вървя.

Просто съм гола.
Но не ми е студено.

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails