Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

5.11.11

Като камъче в ситото

Хората продължават да се поддават на манипулиране. Сякаш им харесва това, което виждат, непременно да е вярно, без да си задават въпроса дори, какво стои зад него.
Може би е по-лесно, и глобалното население е изморено от събития и потребление, и предпочита просто да бъде водено в посока, предприета от други. Очевидно, че колкото повече ставаме, толкова по-сериозна е тенденцията да вървим срещу собствения си прогрес и да предаваме стари победи.
Отдавна губим човечността си.
Някъде са потънали великолепието на изказа и галантността на общуването.
Някак и политиците ни са като овчарчето на селския мегдан.
Дипломатите са само представители, а не фигури...
Храната ни е фалшива и продължаме да се радваме на синя лимонада, лъжем се, че може да има полезни бисквити за закуска и се надяваме хапчетата като магия да ни излекуват, забравяйки, че те са различна доза отрова...
Припомням си книги , четени преди десетилетие и повече – макар че съм загула точните определения и терминология – и си представям хорската маса като жена. Старо сравнение, което би трябвало да отпадне, защото имаме и Жана Дарк и Райна Княгиня и не бива да генерилизираме и да оприличава цялото с образите на безделниците, обсъждащи минувачите пред дома си...
Но факт е, че масата се държи като стадо...
Съжалявам, но отказвам да следвам общи завети, да обличам дреха само защото е модна. Нека да съм поне в онази трета, която остава зад стената на потока.
Не мога да приема, че светът днес прави маркетинг от всичко, може би всъщност както преди, дори от смъртта.
Наскоро почина Стив Джобс – мир на духа му! – и милиони се втурнаха да поставят и лайкват статуси, медиите да тиражират истории, книжарниците се напълниха с негови книги...
Защо трябва обаче да го правя свой идол не знам и защо трябва да бъде поставян като такъв след като него вече го няма? И правилно ли е това? Маркетинг на смъртта.
Успял е несъм нено, създал е, направил е, вярно. Но сигурна съм, че има стотици хиляди, които са сторили същото.
И защо трябва точно на хора от този тип да се възхищавам – това ли е правилната формула. Казват, че не е бил добър към служителите си. Възможно е и болестта да го е направила язвителен. Някой въобще интересува/л ли се е как се е чувствал в тези 5-6-7 годинини с това заболяване, което затваря очите му толкова рано. Колко междувременно с такова умират през първата година? Колко мозъкът може да работи, когато адски те боли или когато мозъкът е подвластнен на лекарството-наркотик срещу болката...
Не знам...
Не знам...
Не знам...
Но предпочитам за идол душа, която приживе е лекувала своята и душите на другите, която носи успокоение с думите си и след това...
Мой идол могат да бъдат хора като Майка Тереза!

***
Потъвам в книжарницата и търся нещо за изморената си душа. От книга на книга откривам думи като моите, като тези на улицата, но не попадам от толкова пъти в моето малко изследване на език, който окриля ума ми и ми дава изящност в нареждането на думи. Автор след автор, автор след автор, станали известни или по-малко познати, хиляди книги, които са като милиарди други в нета...
Може би съм сбъркала мястото. И трябва да отида в библиотека. Или да открия своята книжарничка...
Днес научавам, че някои пеперуди имат „уши” на крилата си. Започвам повече да обичам пеперуди...

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails