Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

5.11.11

* * *



Не разбра, че те обичам.
А аз се уморих.
Не успяхме да се срещнем,
Да пресечем два пътя,
Вървящи в една посока.
А може би бедата
Е именно в това,
Че близките
Не успяват да се срещнат
И се движат успоредно във игра...
И продължавам да твърдя,
Че сякаш създадени сме да споделяме
Един с друг.
Бих ли могла да дам спокойствието на духа ти,
За да можеш пълноценно
Да плуваш в свои води?
Да...
А ти – на мен...
Всъщност, и сега ме окриляваш
И мислейки за теб
Успявам тихичко да се усмихна...

Все още кръжа над теб,
Но ми е студено.
И продължавам да отсядам рано-рано сутрин
До леглото ти,
Несмееща да целувам чужди устни,
Но галеща ръцете ти...

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails