Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

3.5.15

Размисли разни

Няма да пиша дълго. Само ще отбележа, тъй като все по-често изпускам прелитащи мисли, заради невъзможността да ги нахвърля в черната ми тошиба (къде отиде романтиката на хвръчащите листчета, салфетки, хартийки - забравила съм да пиша, а и бързината, бързината ми е толкова важна, превърнала се в естествена, като преди или след платото, няма значение). Та, преди години спонтанно появилото се желание-мечта за пътешествие, усещам, че днес се е превърнало в нещо по-материално и почти мога да го напипам. Хващам се да кроя планове, за да мога да си го осигуря. Не знам дали с възрастта ставаме по-дръзки или просто с опита набираш инерция... Движа се по спирала нагоре... За погледа отстрани изминалото разстояние е нищожно или неосезаемо, за мен - цял цикъл, постигнат само от вътрешното ми мен :~)


Не забравяй, че понякога, в някои етапи на живота си, когато придобиваме гъвкавост и смелост, и подхождаме с увереност, собственият ни личностен напредък може да се окаже с по-висока скорост от движението на околната среда и възможностите й да го поеме. Все още не знам кое е правилното решение. Ясно ми е, че трябва да се дава. И го правя. Но понякога прекалено дългото даване и изчакване, създава застой. Един добър лидер ще поеме тази жертва, особено ако другите дават индикации за развитие, но истината е, че тяхното развитие е в тяхната власт, а готовият опит винаги е чужд и не ти дава гаранции за поддържане на оптималната скорост за екипа.
Тъй като в живота ми се повтаря една и съща ситуация няколко пъти в различни етапи от него, се питам дали не е време, да опитам другата алтернатива - нито приемането на нещата, нито отдаването, за да наваксат и се срещнеш с другите, а да предприема търсенето на средата, защото така поне ще съм минала през двата ясни пътя и ще имам надежда за прозрението и шанс за намиране на истинския, ако и този път не съм улучила...
Може и да не успея за този живот. 12 по ред, май падащ, ми се. Но поне пътешествието ми няма да е било безсмислено и без урок за 13-тия ;)

Планината ще бъде моя, или аз нейна, няма значение...

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails