Разбери, устните са за целуване,
А не за гледане, нито за криене.
Устните са, за да усещат,
А не да има филър до другия.
Ако искаш да познаеш устните ми,
Постави пръст върху тях
И почувствай дъха на сърцето ми,
Ала пръстите никога не са толкова чувствени,
За да доминират в докосване -
Пулс се предава само чрез устните...
.
Сънувах те.
А мина толкова време,
колкото да излекува раните
И мога да те погледна в очите,
Без друга емоция
да нарушава любовта ми.
Връзката помежду ни е силна
Толкова силна, че другите връзки бледнеят
И съм сигурна, че в съня си ти си ме търсил –
Моят делник е твърде стресиращ за чувства към другите.
Силна е връзката между душите ни,
за теб безразлична в болезнен път,
за мен болезнена в опит да потърся романтика.
Най-добре е да сме далеч един от друг,
също като счупената чаша, която
стои на пръст разстояние
от здрава стомна
във жълто.
Понякога тихичко ми липсваш
Поглеждам стара снимка
Опитвайки се в безмълвния ти образ
Да прочета цвета на синьото.
Не мога днес да изрека,
Че силно теб съм те обичала,
И повече от себе си
За да не различа
Каприза ти да бъдеш с други.
Усмихвам се
И нежно погалвам с поглед кожата ти
Опитвайки да вдишам твоя аромат от
Спомени.
Целувам те неадекватно мислено
И втурвам се към извора,
Който свързва ме със себе си.
От време на време си спомням за теб.
Не изпитвам тъга,
Нито горест,
Нито гняв,
Дори и радост.
От време на време си спомням за теб
търся лика ти
И понякога, срещайки го се усмихвам,
а друг път отскоро се сепвам.
Не знам дали вече изпитвам любов,
Със сигурност няма омраза,
Запазвам си моето любопитство,
Но и моето бягство да бъда свободна.
Ако слънцето можеше да говори,
Щеше навярно по перваза си да чуеш
Дъждовно писмо
В някое измерение
В което щях да запазя
копнежа по тебе...
И пак ще те обичам
И пак ще се завърна
Дори сега
След толкова години
Усещам
Онзи тих
Парфюм на синкава фланела.
И пак ще те обичам
И пак ще бъда твоя
За десет
Може би и двадесет минути.
Ще помня усета
Това остана
А кожата ми още гладка е
Прониквам в себе си дълбоко
Не си човекът за когото може би мечтая
Рисувам по челото ти
Със устни
Отдавна напукани до кръв
Но сочни
Както само ти
Способен си
Да имаш.
Бъди във мен
Какво друго може да ти трябва
Кажи веднъж обичам те
И вратата не затваряй!
Липсваш ми
Заради мириса в леглото
И скъпото уиски.
Липсваш ми
Защото
Така го пожелах,
Не беше мой,
Но кожата ти помня
Парфюмите са без значение,
Когато вкусът ти зная.
