Събуждам се след най-странния и неочакван сън, но сънищата са такива - странни и неочаквани. Не съм сънувала от "цяла вечност", може би и защото прескачам съня.
Записвам го, за да го разгадавам и разплитам.
Сънищата дават хубав материал за "саморазплитане", и продължавам да мисля, че те са запис на някаква информация, която стои далеч от възможностите ни за съзнаване и разбиране независимо от знанията и наблюденията ни през деня. Поне три сънища, които съм имала, са ми дали карта оценка за хора и прогноза на случващото се, били са сигнал за някакво действие. Не знам дали мога да спася човек след такъв сън, вероятно трябва да е много близък. Все си мисля, че ако навремето, толкова отдавна вече, съм проникнала повече в посланието на съня, съдбата на сестра ми, или дори баща ми, щяха да са малко по-различни...
Сънувах, че съм в болница. Нямаме такава болница. Светла, просторна и чиста като огромна станция на NASA. Със зелена настилка, подобна трева, в алеите за изход на мобилните средства - линейки и паркинг за автомобилите на персонала, но това е само малка част от цялата белота наоколо.
В помещението гардероб на лекарите съм. Не знам как - отворих шкафа на моя шеф, и срязах две от копчетата му на престилката му, защото имах идея да пришия наново копчетата с бял конец - не си спомням с какъв друг бяха, за да предприемам такова рисково действие и да смятам това, за акт-дар. Не успях с мисията си, защото заприиждаха доктори и се почувствах неловко в ситуацията и напуснах "мисията" си незавършена... Копчетата бяха големи, кафяви на петна и стари, също като костюмите, които подхождат на дедите ни, отколкото на съвременните, странен размер и цвят за медицинска престилка, които и не се носят вече...
Странното е, как толкова чуждо съдържание за минути след разбуждането ми ме поставя в състояния на равносметка и тъга. За себе си в този живот имах само една толкова малка в действителност мечта, която не осъществявам защото ми се вижда огромна все едно нося бъдещето на света...
В навечерието на Великден правя сметки как да вмъкна небивалица за волейбола, рисувам разходка в гората, се връщам в историята и надграждам математически умения, чета чужд опит, но малко се замислям как да подредя всичко това, за да понеса моят дял от ролята на Аполон вместо на теглото на Атлас.
По всичко личи обаче, че съм се родила от звезда във владенията на Аполон...
И разбира се, Иисус - защото той е словото, а аз без слово не се виждам.
Плащи ме, плаши ме, разрастващият се и задълбочаващ се модерен феодализъм...
~
Защо трябваше тези Великденски дни да са толкова мрачни. Май е месец за цъфнали овошки, а не на скрито слънце.
~
Докато имам него ще продължавам да градя тухла след тухла смисъл единственото, което виждам да има полза живота ми, малко е, но го има и съм благодарна на Господ, че ми го прати и чу дългите ми години бемълвна молитва...
~
Пожелавам на сънуваните от мен, и несънуваните, да са здрави!
И никога не забравяйте, че системата ни се движи не в плоскост, а по спирала и то по ос, чиято траектория трудно можем да си представим.
Отивам да сложа един козунак и да се опитам да си намеря усмивката :)
