На бюрото ми, на лавицата срещу челото ми, стоят ветрилото и мехлемът, който приготвих за него още след последната ни среща, за да са под ръка за следващата и просто ги грабна.
Само че такава среща няма да има...
За първи път имам толкова категорични усещания за липса на контакт с него при всичките ми люти, спокойни или мъдри закани за раздяла. А за такава, аргументи бол, но сърцето си знае неговото, нали...
Първо, сякаш може да се говори за раздяла при положение, че връзка не е имало?! Добре, нека говорим за прекъсване на вижданията, но независимо, че обвързване не е имало, което е повече от факт, виждания в продължение на близо две години са си връзка - просто връзките и отношенията имат различни категории... ;)
В случая вероятно направих грешка, защото се обвързах емоционално. Но след цяла ера, в която не съм изпитвала емоционална връзка с другия, появата на такива усещания ми дойдоха като летен дъжд, важното беше да се почувствам жива.
За мен е важно да има емоционална връзка, когато става въпрос за интимни отношения - така разбирам живота, иначе се отива в една плоскост, която бих определила като ничия, твърде предметна, потна, ограничена и бездетна... С една дума - инфантилна и незряла.
Преди две години, когато склоних най-сетне да потърся човек за връзка, защото - по дяволите - все още съм достатъчно млада, за да се отнасям към себе си като вдовица - и след 3 години раздяла от предходната ми продължила достатъчно дълго, знаех, че ако въобще имам шанса да срещна човек, с който да ни е приятно рискът да се наложи да прекратим отношенията си е голям, тъй като при мен изборът е предначертан, а вероятността от идеалното съвпадение, честно казано, ми се струва толкова невероятно (макар че тая надежда да ми се случи)...
И така, в средния вариант знаех, че ще съм достатъчно силна да се справя с болката от невъзможността да продължиш, заради избора, който е предварително ясен :)
Уви, животът е доста по-прозаичен... И днес ми се налага повече да прилагам собствените си мъдрости, за да не се отклоня от себе си и управлявам добре възможностите си, защото както знаем теорията е хубаво нещо, но на практика нещата стават далеч по-... истински ;)
Преди ден се сблъсках с една прекрасна мисъл на български психолог, за съжаление, не помня името и моля авторът, ако си я познае да се обади веднага ще го впиша: "Бедата е там" - префразирам, - "че момичета ни растат с романтични романи, докато момчетата ни - с порно."
Не е ли удар в 11-ката?
Оттук някак много неща за устройството на обществото, нефункционалността на обществото, нежеланието за брак, високото число на разводите и пр. и пр., - обобщено цялото разминаване между мъжете и жените, поне в българското съвремие, ти се изяснява. Тази линия се проектира и напред във времето и възрастовите етапи, просто е като да градиш сграда с основни елементи от различни материали, срутването е проектирано. Днес, в есента на времето ми, наблюдавам колко функционално непригодни едни към други сме жените и мъжете тогава, когато всъщност общуването помежду ни трябва да е най-пълноценно и сладко.
Откъде тръгнах и къде стигнах... Отклоних се.
Последната ми "раздяла" ми отне около 2 месеца, за да се възстановя от подлъганите очаквания. Друга тежка раздяла с подобен силен страничен ефект имах преди много, много години, когато ми трябваше една година, за да позакърпя сърцето си, като до ден днешен продължавам да твърдя, че упорството за явното тогава даде категорична правота на преценката ми - това не беше мъжът на живота ми както вероятно хормоните ми нашепваха тогава.
Сега не искам, а и не мога да губя толкова време и енергия за бинтоване на сърцето. Човек на моята възраст трябва да е изградил умения да се справя със себе си при такива случаи. Дали не искам твърде много от себе си? Не знам. Възможно е. Имам рецептата за бързо справяне, даже няколко. Остава да ги приложа. Уви, именно тук е коварството на положението ми, защото аз съм като малка бяла мишка, която се върти в лабиринт в аквариум и няма нито свободата, нито пространството, които съм имала на 25.
Просто ми трябваше малко радост за повече свят в моята витринка, за да набера повече заряд за отнасянето ѝ. Вместо това се случи малко обратното...
Рискът си е риск - той не гарантира печалба от всяко хвърляне. Но винаги има риск и да загубиш повече и това, от което си имал и трябва да внимаваме по пътя си да не платим повече негативи отколкото ползи при риска. Боже, и към живота си започнах да се отнасят като в учебник по медицина! ;)
Мъчно ми за несъвпадението, което е измислено, неистинско, заради онзи център в мишената, който споменах по-горе. Аз виждам белезите и няма как да ги пропусна, когато ме касаят. Но и другият човек трябва да има съзнанието за себе си, ефектите от делата си, отношението си и отговорността от поведението си, когато си позволил контакт с друг човек.
И все пак съм спокойна - аз съм честен човек и истинска!
Няма коментари:
Публикуване на коментар