Прочетох книгите.
Детето се пооправи.
Времето е облачно.
Пореден ден.
Не е добре, когато си на почивка с дете, времето да е дъждовно.
Ако бях сама, дъждът нямаше да е пречка да разговарям с морето.
Даже море, дъжд и душа ще се блъскат и раждат в една мокра виелица...
Сушата сега ме изчегъртва до дъно, пласт след пласт, кора след кора.
Ръждясали и нови демони се обаждат и се кикотят над мен и моите съпротиви.
Смъртта ми говори на ушенце, а може би животът ми шушне.
Добавям си Ялом "преди да се научим да живеем с мъртвите, трябва да се научим да живеем с живите."
И въпреки всичко само един глагол излъчва най- дълбокия пласт ядка в мен. Обичам.
Прави ли ме това беззащитна и губеща?
Със сигурност, дефицитът не определя живота ми...
Няма коментари:
Публикуване на коментар