Няма никакви гаранции, че човек, който е имал сравнително спокойно и щастливо детство, живял е в семейство, където е имало обич и се е държало на връзките, имало е взаимодействие между родители и деца, ще успее да пренесе тази ценност в собствения си живот.
Къде се получава прекъсване на нишката, за да се получат непълноценни отношения в личния живот и невъзможността да се повтори очевидно ценния за теб семеен модел?
Понякога това се дължи на затруднения от типа на външни фактори. Но истината е, че те остават само външни фактори и не обясняват същината на проблема.
Колко дълбоко човек трябва да прогледне в себе си, за да открие грешката, която очевидно мултиплицира многократно? Всъщност, това грешка ли е или ненамиране на сходство. Последното, едва ли. Причините винаги са дълбоко навътре в нас и най-вече самите ние можем да разплетем пъзела, за да открием ядката.
Личностното израстване е голям път. Път с начало и край докато съществуват тленните ни останки - именно последното му е най-хубавото, защото ти дава възможност да се обогатиш и пораснеш, като върховата задача ти е да не загубиш себе си и човешкото в личността си. Порастването обаче е един от най-сложните процеси, който се случва благодарение на сблъсъка ни с реалността и уроците, които получаваме в общуването с другите.
Изводите, които се учим да правим по отношение на другите са началният етап на това образование, основното е да нищим себе си, колежа - да развиваме умения, университета - да ги предаваме нататък.
Днес аз се убеждавам, че съм стигнала университетска възраст и съм благодарна на Господ за възможността да се родя на тази Земя. Вероятно, за мен този път е бил заложен, от юношеска възраст се отличавам с безвъзрастова мъдрост, която факт, съм губила през годините, но никога съвсем, за да спра несъзнателния или съзнателния си растеж.
Данъкът на това израстване е, поне този, който самата аз плащам е, че си обречен на самота - но едва ли има мъдрец, който да не е сам. Да си сам не значи непременно да си самотен! Не. Това беше минало, защото животът ми поднесе да преживея достатъчно много години самота, без да съм физически сама. Последното е жестоко. Но истината е, че едва когато намериш връзка с възможно най-пълното си себе си за момента, няма как да си самотен, ако ще да си на обратната страна на Луната. (Е, лично, ще ми трябва Интернет, за да мога да изразявам себе си). Да изразяваш себе си - тук някъде се крие антидотът на самотата.
И все пак, страшно много бих се радвала на компания ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар