Може би е в реда на нещата
Да изпитваш след пороищата
Вътре в себе си суша.
Чувствам се точно като гъсеница,
Спряла редица
Процеси във себе си.
Не знам дали някога ще стигна до пеперуда
Стоте ми краченца
се измориха
Крилата ще ми дойдат добре
Да полетя за ден
Преди да дам своя принос
Към обиколката на земята.
Събуждам се.
Усещам се свободна
И някак себе си,
Без да съм сторила нищо особено.
Харесвам лика си в огледалото -
Очите ми са на място,
Не липсват в някаква неясна дълбочина
На времето,
Която отличава присъствие от
Съществуване.
Твърде дълъг път трябваше да измина,
За да намеря себе си,
Изгубена някъде в траектории,
Изплашена и тревожна.
Не бих казала, че днес болката е по-малко,
Спрях да бягам от нея,
Нося я,
Но се чувствам полезна
И колкото мога
Раздавам светлина,
Косите ти, знам,
Се нуждаят от ласката ми...
Имам твърде много глухарчета
Да превърна в цветя!
Сънувах те
Сънувах те не с твоите очи
И тенът ти бе по-тъмен от този който помня
Отново бе отслабнал
Но с хиляди звезди в очите
Очите, в които виждам светове,
Но не и твоя.
Сънувам те
Не знам защо
През тези месеци изневиделица
Като послание
В което пращаш ми последната си скътана въздишка.
Така ми иде да те питам как си
Но как бих могла,
Когато в този свят
не сме си близки
И срещата остана ни
за следващия цикъл.
Никога не врявай на Ромул,
довери се на вълчица.,
Търся те в съня си
отпреди да те познавам.
