Бясна съм.
Бясна съм на себе си,
Че не мога да облека онази бяла рокля от английска дантела.
Бясна съм на себе си,
Че не мога да спусна русите си коси, защото ги отрязах,
а и никога не са били руси.
Бясна съм,
Че не мога да обуя обувките, с които доскоро душата ми поне бягаше...
Настана някакво ново време,
бясна съм по друг начин...
Хайде, замълчи
Скрий се
Или напротив излез и се попилей някъде далеч от мен.
Хайде, престани
да оковаваш сърцето ми и го пусни да тупти по негов си ритъм.
Хайде, отказвам се от теб,
Заради лошото от теб, макар и да се лиша и от доброто -
но понякога памет просто не е нужна.
Бягай,
Защото ще те изтръгна като хищник
не оставящ плячката си до косъм.
Бягай,
Или се дръж прилично -
и изведи гърба ми в синевата,
За да мога да виждам повече цветове!
Ненадайно си спомних старо гадже, мъж, който в младите ми години най-силно припали искрата в сърцето ми. Но далеч не стигнахме до вричане, напротив, от житейска гледна точка връзка ни беша кратка...
Усмихнах се - този мъж го обичах в този живот, някаква страница от него е.
Разбираш, че всичко, което е минало, е било добро за теб, щом се усмихваш - и любовта, и раздялата!
И разбираш сам себе си повече - има птици, които живеят на ято, други изкарват цял живот в двойка, има и такива, които умеят да летят по-добре, когато са сами.
Разбира се, има и сови! ;)
Много е странно усещането, което ме владее от последните 2-3 седмици - да ми се рисува не съм изпитвала от детството си, а при мен най-вероятно първите ми опити са от 5 и от 8-годишна до 7 клас все рисувах, докато не се предадох овластена на стихията на думите.
Преди години спомнила си за уменията дори с голямото ми дете се записах на занимания по рисуване - ей, така да се опитам да раздвижа окаменелата си ръка. Но не ръката е виновна... Душата ми сякаш беше посечена със секира, имам все още тубички отдавна изсъхнали акрилни тук-таме с малко живот бои от този период, в който може би събудих за малко някакво зомби у мен, но не и себе си.
Имах за кратко едни страстен период, в който след раждането на малкото ми дете ме завладяха формите и приложността да създаваш бижута. Все още имам толкова много нанизи от тогава, когато силом наложих спиране на този огън, отдадена на думите и бита.
Днес се моля само да имам достатъчно време да изневеря на бита и разгърна мъничко повече себе си, за собствено удоволствие, за друго няма да ми стигнат дните и не целя. Очите ми виждат картини, а пръстите ми натискат или клавиши или струни... Остана ми и веднъж да се потопя в тази магия на звуците, които бих изляла в някакъв твърде смел хаос на математически знаци.
Изводът от всичко това е - обичам живота! Обичам флирта със собствената си душа, но само онзи искрения, спонтанен и гальовен, който сваля булото на вече наречена жена!
Върви, дерзай, прави!
Захвърляй и започвай пак.
Не спирай.
Блъскай се и продължавай.
Защото идва миг в живота,
когато ставаш изморен
от всичко
и радва те единствено
синевата дълбока на небето
нашепванията на вятъра
по страните
като ласкави ръце на скъп любовник
за сбогуване...
Когато спра да се лаская от думите ти
Погледни ме в очите
Когато спра да се лаская от думите ти
Значи вече те познавам
Когато очите ми не срещат лицето ти
След енергия, която си хвърлил на вятъра
Прегърни ме
Само така ще ме върнеш
Не да бъда твоя
Да бъда себе си!
