Имам най-красивата котка!
Прилича на мен несъмнено.
В светлозлатните ѝ очи
намирам отражението на моите златно кафяви.
Бяла е
Също както отношението ми към нея -
добра съм и искам да е чиста.
Обожавам лапичките ѝ в розово,
въпреки че далеч възрастта ѝ вече не предразполага към бебе.
Кая
Не обича да я галят,
Нито ще дойде в скута ти,
Може само да протегнеш ръка и ако желае
Ще проговори на нейния мъркаш език.
Не можеш да я прегърнеш,
Нито някак да ѝ покажеш, че я обичаш,
Освен да ѝ дадеш храна, топлина и вода,
А тя просто в знак на благодарност
Ще се докосне и погали чело в твойта ръка.
Кая е моето спокойствие,
без да ѝ е подарен напълно спокоен дом.
Понякога лицето ѝ съчетава противоречие -
стъклото на очите ѝ те измерва критично,
но ти се разтапящ от прелестния ѝ розов нос като бебешко копче.
Няма коментари:
Публикуване на коментар