нЯкога мНого оТдавНа
в пЕтъК вЕчЕр иСкаХ сАмО
малко любов.
днес
искам само да ме оставят
да се усетя
да асимилирам токсините,
да ги преработя и
изхвърля.
няма радост -
трудно мога да се огледам
в очите на детето
единственото останало ми огледало за щастие.
крилата на пеперудата отдавна са посърнали мокри
натежали от душевни сълзи,
дори водното конце е замряло
и се оглежда в дъжда,
без да го е грижа за плячка или самец.
В нЕго се е заселило синьото
в мен все още гори слънцетО
Ръцете ми са преКалено топли
като при боЛка
енерГията от Тях идеалНо би лекуВала сегА
но дорИ и котКата Бяга
и тЪрси сПокоЙствиИе за дУха Си
вМесТо да бЯга и Лови МушиЦи...
