Късче дъга

В прозорец във небето

Прозира късче дъга

Връща ми

Частица от мен.

На сестра ми

През май, когато зреят ягодите,

И поетите събират стихове,

Душата ми тогава болна е,

В носталгия отдавна минала.

През май нашепват ми от миналото ветрове

По някога загубена, но илюзорна топлина,

Със сигурност обаче липсват

От някого любими смехове.

(На сестра ми, която днес щеше да стане на 50, ако не беше останала завинаги на 28...)

За този, за когото сърцето ни продължава да тупти

Най-хубавото е, че още го сънувам.

Вероятно копнежът остава до края.

В другия живот може би се будим

До този, за кого сърцето ни не е спряло да тупти...