Сини пеперуди

Кой е най-ранният ви спомен от детските години? Като пътувате назад във времето до къде стигате? От коя възраст помните какво се е случвало с вас...


Оказва се при мен едни от най-ранните ми спомени са свързани със сините пеперуди :) Малко неочаквано, нали?! Хората помнят лицата на родителите си. Разтърсващи случки...


Всъщност, като се замисля очевидно, за да помня сините пеперуди, събитията явно са били разтърсващи за мен тогава...


За първи път видях сините пеперуди в Природо-научния музей. Бяха поставени нависоко, на върха на един шкаф... Понятие нямам как съм ги забелязала, разперили криле в своята кутия със стъклен капак...


Бяха ме пленили. Огромни, толкова, колкото дланта ми... Наситено сини. Разтворили криле, сякаш всеки миг ще отлетят на друго цвете. А нежните им плетеници в черно по краищата на крилата още повече ме захласваха в съвършенство им...

- Може ли да ги видя? Искам да ги пипна!

И тогава разбрах, че омайващите красиви създания са забодени с карфици...


Всъщност, връщайки се назад, разбирам, че още душата ми плаче за тях. Какво означава да забодеш красотата с карфица... Да плениш свободата и да я захвърлиш под покрив, за да можеш да й се наслаждаваш...
Все едно да забучиш любовта на прът, защото именно пеперудата е символът на любовта. Или да гледаш под лупа семейството си, защото тя в двойка го олицетворява...
Може би понякога постъпваме именно така...
Бих искала, също като онова, малко момиченце, пеперудите да летят... И нека са сини!


Бедни сини пеперуди...