Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

23.5.11

Търпението в неговата многоизмеримост


1.
Не греша, нали, като казвам, че търпението ни е чуждо умение.
Чудя се кога точно се учим на нетърпение? Може би от онзи момент, в който се превръщаме все повече в социализирана личност някъде в детството към 10. Дали?

Ако се върнем назад, какво ще видим – едно волно дете независимо от ограниченията, което не познава времето. Не помните ли как детето може да каже "утре" на вчера и обратното, защото на мен ми е останал ясен спомен за това, естествено припомнен и от сина ми преди време...
Красиво е да се живее в извънвремието. А когато него, времето, го няма, просто и търпението е излишно.

А после след като се обвържем с останалите и сърцето забие в общо пулсираща мрежа, изведнъж искаме нещата да станат веднага.
И именно тогава се появява стресът, неудовлетворението, подчертават се неприятните ни качества... И съответно се извежда необходимостта от време за релакс и разтоварване, ако искаме, просто, нещата да вървят по-дълго време както трябва...

Питам се, можем ли да живеем в извънвремието? До колко можем да управляваме него, усещането за преходността, да грабваме мига и да бъдем в хармония с него...

Преди години си мислих, че няма по-добър учител от природата, който да научи на търпение и сливане с това измерение. Пример, бременността – когато в началото, докато се чудиш на магията на живота, се молиш времето на началото да отмине по-бързо, за да можеш отново да се чувстваш просто физически по-добре; после, когато нямаш търпение човечето да порасне, защото искаш да видиш как магията на живота расте в теб и ти наистина носиш живот и после отново ти се иска да мине времето, за да бъдеш толкова мобилен, колкото и преди, да ти стане отново чужд дискомфортът независимо от условията и най-важното – вече да видиш малкото твое подобие... 9 месеца, а сякаш текат столетия. И всеки ден мислите ти създават нови вселени и в повечето случаи, тези картини са красиви и топли, съвършени...

После след време забравяме на какво сме се научили и се втурваме отново в бързината на човешкия поток... Дори родителството няма такава власт над умението ни за търпение, защото освен да сме родители изпълняваме още куп успоредни свои лица...

А търпението е просто умение да запазиш самообладание и управляваш събитията в живота си, чувствата си и използваш полезно за себе си времето... Като умение да лекуваш себе си и се превърнеш в церител на околните ти...

Но... Това е само едната страна на търпението. То си има и друга...

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails