Наложи ми се да се погледна.
И трябваше тихичко да си призная, че се обичам.
Различно е,
когато не очакваш обичането от друг,
и го казваш на себе си -
огледолото придобива друга форма.
Докосваш леко с ръка страните си,
и си казваш, че е време
да дадеш плът на себеусещанията си,
които те правят жива.
И за първи път откриваш,
че не е нужно постоянно да събираш образи, които
лъчите ти носят,
а е важно какво излъчваш и
показваш обичането си :))
Няма коментари:
Публикуване на коментар