Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

11.7.14

Розово като фламинго

 

Идва момент, когато спираш да чуваш алармата. Дори тя да си звъни десетина минути. Идва момент, когато кафето спира да ти действа, а сърцето ти е готово да спре без да е достинало до тахикардията, получаваща се по-рано от енергийната напитка. Тогава неминуемо си повтаряш, че трябва да спреш,трябва да спреш. Да спреш?! Странна дума в ситуация, когато в действително си спрял... И въпреки това, независимо от безкофеиновата вечер, не ми се иска да затворя очи. А малко да помечтая, преди делникът да ме е заковал безжалостно върху някакъв листинг със задачи. Виждам в розово. Това е важното. Приличам на някоя фламинго вероятно. Малко смешно, малко тромаво, но неочаквано, и розово ;) А бе, как крещи фламингото?

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails