Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

15.2.15

Можеш ли да си вземеш сбогом...

Не я обичам тази миризма по ръцете ми.
Познавам я като куче, безмилостно.
Полепнала е по мен като смог.
И ехидно свива сърцето ми.
Не я обичам тази миризма по ръцете ми,
кръвта ми бие в тътен глух и
повдига ръцете ми,
към синевата, която я моля,
да не прекъсва връзките, които ги имаме...
Сън, сънища, черно, във черното,
с мъка откъсваш се от най-свидното,
някъде там в безпредела.
Не я обичам тази миризма по ръцете ми.
Гоня я.
Ала тя не си отива.
Пак ще вземе част от сърцето ми...
Там, там надалече,
където очите някога невидяни били са зелени,
там, там надалече, където,
кръвта незнайно защо е зелена...
И усещаш само как кръвта сърцето ти вътре залива
и глухо ехти ти обичам, обичам, обичам...
Не я обичам тази миризма по ръцете ми, не,
сякаш цялата мен ме е покрила.

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails