Кокичета

Чакаш ли ме.
А защо не протегна ръка.
Отдавна съм при теб.
И те следвам.
Дишам с твоя ум,
Прегръщам твоето тяло.
Да, няма как да е тук.
Светът е илюзия,
в която понякога
мечти и реалност

създават събитие.

Аз ще последвам твойта ръка,
Стъпвам по пътека между нацъфтели кокичета,
Въздухът мирише на топящ се сняг,
Моята ръка е топла.
Твоята все още не я усещам...