Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

22.5.17

* * *

Любовта не може да я замениш.
Когато усетиш липсата ѝ, помисли.
Тя е такава, каквато е и далеч не може да покрие потенциала на представата ти.
Любовта не е просто чувство, което носиш или което храниш с емоциите от другия.
Тя е споделяне, иначе не би имало смисъл разделянето ни на две половини, нали?!

Мълчиш.
Колко години ти трябват, за да мълчиш.
За да преглътнеш, въздуха заседнал на буца във гърлото ти.
Една, две, може би седем?!

И после, когато загърбиш разума си, обезумял след като си получил онази сламка, заради която да останеш, но от която розов храст не расте, не изкрещиш.
И какъв крясък, монотонен, ужасен, натраплив, еднакъв, мнокократен...

Можеш ли да се счупиш или напротив крясъкът е този, който те спасява от болката в гърлото ти и се научаваш по най-неправилен начин да заявяваш себе си.

Прости.
Просто се уча да ходя.
Опитвам се да прохождам.
Но няма да се върна назад.
Искам само сърцето ми мое да пее
дори да остане само.

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails