Не знам кога от чучулига
Превърнах се във сова.
В 12 не мога да заспя.
Дори и в 3.
И всеки час, и всяка минута
се разкъсвам как себе си
повече да изразя.
Денят ме няма.
В деня съм сянка.
Макар и силна с воля страшна
Но нощем,
Нощем, скъпи мой,
Съм тази за която би копнял.
Не знам кога превърнах във сова
Във утрото била съм чучулига
Метаморфозата е страшна
Защото птица съм четирикрила.
В момента не летя.
Крилете са ми счупени отдавна.
Мечтаех за небе
А камък ме удари.
Била съм птица от деня
във който майка ми ме е родила
но чучулига съм била
във майчиното си сърце.
във моето уви съм сова
нощна птица
кояго на дома си няма как да принадлежи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар