Няма нищо по-жалко от ограбени от емоции/чувства отношения... Кухо е! Билетът от контрольора винаги струва повече. Дори и да си се съгласил. В момента, в който обещаеш да възспреш искрата и да я дадеш в плен на удобството, практичността или разума - си извършил себеблутство.
Този, който смята, че ще поддържа искрата на живота само чрез действие, става все по-празен. Остава в плен на празнотата и нищото. Не успява да създава и не може да гради. Или опитите стават все по изпразващи.
Необходима е пълнота. Необходимо е пълнокръвие. Иначе само предаваш заболяване.
Възхищението е краткотрайно. То не може да задържи. Неговата същност се губи като брокат на лице. Неговият смисъл е прожектор. А той се включва и излючва за малко. И после настава тъма и хладина. Залата е пуста, и безвъздушна. Зад завесата не е останал никой.
Силите, които създават изумлението на сцената и удовлетворението от постановката, са други. Тези, които ги поддържат, са най-дълбоките и мощни и, уви, най-трайните и истинските. Това, което се сътворява на сцената е само краен продукт на тези сили.
Някои имат дарбата да привличат към себе си другите, до степен да не могат да си починат дори от чужди енергии. Това се нарича харизматичност. Харизматичността е повече вродено качество, отколкото придобито съзнателно. Тя зависи от сърцето. Не толкова от разума.
Нито едно истинско слънце не се ражда от разума, най-малкото е необходима силна сплав между мозъка и сърцето. Важно е и от какви метали е направена сплавта между тях. Защото човешката история е дала отлични примери как, когато сплавта е неверна, се ражда гибел.
Когато те води единствено желание за изгряването на слънце, то това слънце е слабо, самотно или бързо избухващо. Това е маркетинг, стойността му е друга. Маркегингът успешно прикрива дефицити.
Най-страшният дефицит си остава липсата на любов! Но тя първо тръгва от искрата в собственото ти сърце. Грижи се за нея и я предавай. Не се задоволявай с друго - смисълът от пускането на искри в черна дупка все още не е съвсем ясен ;)
Трябва да можеш да "пипнеш" чувството, да бъде плътно и сладко като парче локум, който не позволява разрязване, нито отхапване, а дава само една възможност - да го поставиш цялото в устата и му се наслаждаваш в момента и дълго след като се стопи в нея...
Само това има смисъл.
Обичай сърце!
Няма коментари:
Публикуване на коментар