Понякога просто се уморяваш,
Толкова, че нямаш сили дори да избягаш,
А само да легнеш до детето,
За да се усетиш в гнездо.
Стаяваш се
И откриваш, че неговото дишане
Събужда твоята нежност.
Искаш цяла вечност да си до него -
Толкова продължава мигът,
В който допираш
Сухите си устни
До неговата спяща страна.
Още миг
И детето ще е пораснало.
Твоето гнездо
Тогава кое ще е?
Няма коментари:
Публикуване на коментар