Междудиханно

 Да, стиховете не вървят със сополите на децата.

Нито светът да изпълни дома.

Готов си след всеки крясък и плач,

Да проклинаш стените, край теб,

Без да мислиш, че утре

Ще садиш цветя на балкона.

Да, стиховете не вървят със сополите на децата.

Но кажи ми кое лице може да бъде истинско

Без да е познало сълзите...

Ветровете продължават да играят с косите ми

Бурите са в сърцето

А умът все повече покосен от висота кръвно.

Още краката не се предават на утъняващия хрущял

И ще тичат не само наяве,

А и на сън.

Светло е,

Щом дъгата пред прозореца ни

Ми казва колко пъстър може да бъде светът.

Този век е на майките,

Майките поетеси да ме извини Байрон!

После ще чистя грешките - 

Сега съм без очила,

Не съзирам какво пиша

Но знам какво искам да кажа

И пиша,

А това значи само едно -

Жива съм, дишам!

Пристан

Няма да се върна.

Не искам да се обръщам назад.

Там, където е било нужно да дадеш време

Не е твоето място.

Обикновено нещата стават от раз,

Или просто постепенно със времето

Те завладяват като въздуха без когот не можеш.

Твърде дълго търсех в този живот пристана.

Днес корабите просто отпътуват от мен!

От изневиделица

Не е истина,

как като метеж

изведнъж,

ме заля чувството, 

че ми липсваш.

Без носталгия,

без усет,

просто така

от изневиделица,

все едно някой

ми свали кожата.

Не кожа носим днес,

а броня,

нали така?!...

Цяло лято се разхождам гола,

като бездетна душа осиротяла.

Но така ще бъде,

защото да се родиш

е по-важно

отколкото да имаш

някого в болка...