Може би е трябвало да ме нарекат
Дума,
Реч или
Слово.
Защо даряваме имена като Радост, Благовест, Вяра, Пролет, Стефан...,
А не се сещаме да дарим най-величествения подарък с името,
заради който се раждат вселени.
Думи редя,
буква по буква,
белези оставят,
гени редят,
могат да убият,
но и могат да спасят...
Или думите са привилегия само на Един.
Нека бъда Негова сянка,
но да мога
дума след дума
себе си
да редя...
От много отдавна е трудно да задържа щастието.
Научих се на много, за да се чувствам като вятъра в косите на момиче, спрямо него.
Но, признавам, че понякога го губя.
Изпускам.
Или просто се уморявам да го гоня.
Но щастието е прилепчиво.
Трудно ще те пусне, ако те е харесало.
Опитвам се заради делника пак да го предам,
Но то се е сприятелило със съдбата
и подрежда така събитията,
че да не изпусна пътя му.
Не може все същите
дрехи да намериш
Не може все същите кройки
еднакво да ти стоят
Не може все същата да си
С извивка на амфора
И движение на нимфа
във кръста.
Не може все същито обувки
да са ти по мярка
Ще са износени
и по-красиви ще намериш
С годините заложи на скъпото
и изпробвано.
Не може все същите очи да имаш
Нито все същите ухания да те вълнуват.
Избери си чист аромат на акация
Разходи тялото си голо
Докато го има
Нищо не е същото,
Освен душата ти!
