Дума по дума

Може би е трябвало да ме нарекат

Дума,

Реч или

Слово.

Защо даряваме имена като Радост, Благовест, Вяра, Пролет, Стефан...,

А не се сещаме да дарим най-величествения подарък с името,

заради който се раждат вселени.

Думи редя,

буква по буква,

белези оставят,

гени редят,

могат да убият,

но и могат да спасят...

Или думите са привилегия само на Един.

Нека бъда Негова сянка,

но да мога

дума след дума 

себе си

да редя...