Вече спрях и не отварям вратата на всеки,
Не съм готова да посрещна човек, с когото само да губя време -
времето отдавна е станало стока от невъзможен калибър,
В дома ми има достатъчно уют и искри, дори да съм сама -
самотата не е пространство, нито усещане, а липса на вселена във тебе.
В топлото съм готова да въведа човек,
Който е способен да реди думи и
Изгражда светове,
Без да руши моето сърце отвътре.
Вече спрях да отварям вратата на всеки,
Така се променя живота -
По целия си път търсиш врати за отваряне,
Докато накрая сам се превръщаш във врата със специален механизъм.
☼
Няма коментари:
Публикуване на коментар