Кая

Имам най-красивата котка!

Прилича на мен несъмнено.

В светлозлатните ѝ очи 

намирам отражението на моите златно кафяви.

Бяла е

Също както отношението ми към нея - 

добра съм и искам да е чиста.

Обожавам лапичките ѝ в розово,

въпреки че далеч възрастта ѝ вече не предразполага към бебе.

Кая

Не обича да я галят,

Нито ще дойде в скута ти,

Може само да протегнеш ръка и ако желае

Ще проговори на нейния мъркаш език.

Не можеш да я прегърнеш,

Нито някак да ѝ покажеш, че я обичаш,

Освен да ѝ дадеш храна, топлина и вода,

А тя просто в знак на благодарност

Ще се докосне и погали чело в твойта ръка.

Кая е моето спокойствие,

без да ѝ е подарен напълно спокоен дом.

Понякога лицето ѝ съчетава противоречие - 

стъклото на очите ѝ те измерва критично,

но ти се разтапящ от прелестния ѝ розов нос като бебешко копче.

Живот

Ще се събуя боса.

Не за да ходя по асфалта,

Нито пък да тъпча стръкове зелена трева.

Ще се събуя боса,

За да събудя себе си,

От петите застояла лимфа и кръв

По медианите стигащи до корона в светлолилаво и розово.

Ще се събудя боса,

Не за да вървя,

Нито пък да танцувам,

Макар че се виждам като лекокрила пеперуда... - 

Искам с кожата на мойте нозе

Земята да поцелувам,

Докато в очите ми бликнах сълзи

От топъл минерален извор...

Да бъдеш себе си

Единственото, за което ми остана да жадувам, е да създавам!

Докато очите ми могат да се радват на цветовете, да рисувам,

Докато ръцете ми се движат, да извайвам плът от глина,

Докато тялото ми го има, да прегръщам дете,

Докато главата ми е на мястото си, да изричам слова.

Единственото, за което ми остана да жадувам, е да се изразявам

в материалния свят, който докосвам,

този път не желая да летя,

напротив да усещам земята с босите си нозе

е радост, която би родила ново звездно дърво.

Накрая съм на една лична епоха,

и на прага на друга,

благодарна

и изскваща

да бъда себе си

в най-хубата 

заложена в мен

от Господа

форма.

루미